В Истанбулската конвенция няма точка нито за транссексуални, нито за интерсексуални.  Конвенцията ще ни принуди да променим законодателството ни, което не е ефективно в борбата с насилието над жени и деца. Това заяви в интервю за Дир.бг социологът Алексей Пампоров.

- Остър дебат се разрази, заради одобрената от Министерски съвет Истанбулска конвенция, насаждат ли се излишни страхове за Истанбулската конвенция? Има ли непознаване на материалите по Истанбулската конвенция?


- Въпросът Ви е много основателен. В психологията и социологията отдавна е известно това, че непознатото плаши хората, те се страхуват от него. И това не е феномен. За съжаление хората не познават конвенцията, но същевременно бе пусната и фалшивата новина за така наречения "трети пол", което донесе страшно много страхове. Отключи една безкрайно агресивна хомофобия. Напротив, в  цялата Истанбулска конвенция се говори за мъже и за жени, говори се само за двата пола. Няма никаква точка нито за транссексуални, нито за интерсексуални.

Затова аз не бих казал, че е имало дебат. Защото дебат е, ако имаме принципни различия по някаква точка, ако това беше Конвенция за хомосексуализма можеше да има дебат "за" и "против" хомосексуалните бракове, можеше да има дебат за легализирането им. В случая се получи така, че от едната страна казват: "Ние не искаме да легализирате хомосексуалните бракове", а от другата страна казват: "Ние не легализираме хомосексуалните бракове, ние предлагаме по-добра защита на жените и мъжете от домашно насилие". Това, което изплаши много хора е "понятието полов стереотип", което те не разбраха.

- Така нареченият "социален пол" ли?

- Не, не. Ето това беше проблем. Може би преводът е доста лош. В българския превод на конвенцията се появява понятието "социален пол", но всъщност на английски има две думи за пол - едното е "секс", което изразява биологичните, хромозомните неща, които произтичат от пола, другото е социалните намерения на пола. Това са полово специфичните неща, даже едно време в антропологията, преди 30-40 години, терминът "gender roles" на български се превеждаше като "полово специфични роли". Но в момента няма типичен превод на това понятие "джиндър". И когато се заговори за полови стереотипи, хората се изплашиха, защото решиха, че ще се говори срещу мъжeствеността и женствеността, така да кажем. А на английски, когато се каже "sex roles", говорим за роля в секса, или грубо казано кой ще е отгоре и кой ще е отдолу.

Когато се говори кое e мъжко като поведение, кое e онова нещо, което прави мъжът - мъж,  от традиционна гледна точка. Например носенето на оръжие, изкарването на прехраната, лова - именно това са мъжките gender roles. Половият стереотип е, че мъжът трябва да е ловец, този който осигурява прехраната, който строи къща. Половият стереотип е, че жената е онази, която гледа децата, която стои пред печката, която прави от къщата дом. Това означава полов стереотип.

Имаше протест в защита на Истанбулската конвенция и там повечето протестиращи бяха социолози, психолози, културолози, социални работници. Това е част от образованието им и те разбират за какво става дума - затова не се плашат.

Думата gender действително в конвенцията е преведена на едно място като пол, на друго място като социален пол, на трето място е премълчана. Не е систематично еднакво преведена.

Но дебат реално нямаше, защото имаше едно такова тълкуване, че се говори за "трети пол". Тук не става дума за "трети пол". Носенето на бурки е gender роля. Жените в ислямския свят трябва да ходят изцяло покрити и да носят бурки, мъжът трябва да има брава и мустаци, това е полов стереотип, а не кой ще бъде хетеро, би и т.н. В конвенцията действително такова нещо няма.

- Явно българинът има много предразсъдъци...

- Има много предразсъдъци от една страна. Знаете в България има партии и определени кръгове, които са антиевропейски в някакъв смисъл, антилиберални, именно те употребиха страха на хората. Те са против да има някаква по-системна защита. За мен е шокиращо да се разсъждава по този начин, в контекста на мъж, който посред бял ден може да застреля жена си в заведение, при положение, че два часа преди това тя е подала оплакване и полицията е казала "голяма работа". Истанбулската конвенция е точно това, ако тя бъде ратифицирана и тази жена подаде сигнал, че в момента я следи мъжа й и тя има проблем с това, полицията ще трябва веднага да реагира. Тя ще може да се скрие в кризисен център.

В медиите бе тиражирано, че има само 8 места в кризисни центрове, в София. Не са само толкова, повече са защото има и други защитени жилища, но те наистина са недостатъчни за един град от милион и половина. Като цяло в страната има 17-18 такива центрове, които за 28 области са също абсолютно недостатъчни.

- Добро ли е българското законодателство и нужни ли са промени по посока на насилието?

- Ние си затваряме очите пред домашното насилие. Големият проблем е, че в България срещу домашното насилие, в сега съществуващия му вид, няма процедури в Наказателния кодекс. Имаме закон, но той не е добър. Истанбулската конвенция ще ни принуди да го направим добър и да пази жените и децата от насилие. В момента домашното насилие се третира като семеен, интимен проблем, а не като проблем, свързан с човешкото достойнство.

Има неща, които са свързани с дискриминация на половете, в която има сексуално насилие. Ако Вас шефът ви пошляпне по дупето, Вие не може реално никъде да се оплачете, него могат само да го извикат и да му кажат в съда "да се въздържа от такива действия". Т.е. наказанието е административно. Някой може да причинява на подчинените си сексуален тормоз, било то мъж или жена. Всъщност Истанбулската конвенция предпазва именно от това. Тя защитава достойнството на жените и то достойнство, което е накърнявано именно, заради това, че са жени. Освен бурките полов стереотип е, че жените обичат да пазаруват, не могат да паркират. Или не й давайте да кара тя е жена. Ако една жена бъде изнасилена, прокурорът или защитникът на виновника може да каже "Тя си го е просила - била е с къса пола, пила е алкохол, прибрала се е сама през парка" и по нашия закон някой може да реши, че това са аргументи.

Докато Истанбулската конвенция казва, че това няма никакво значение. В България има изнасилване и в брака, което не се санкционира по никакъв начин. И това се смята за брачно задължение. Не в модерния свят това не е брачно задължение. Ако една жена отказва секс, би трябвало да не може да бъде принудена да го прави въпреки брака.

- Как ще коментирате реакцията на евродепутата Карима Дали за българския клип за Европредседателството?

- Клипът е симпатичен като естетика, представени са едни млади, свежи и леко небрежно облечени хора. Но клипът казва "не" може да значи "да" и това е точно в контекста на дебата за Истанбулската конвенция. Клипът има и скрито послание за сексуалност и интимност, и за това слогънът "Не" може да значи "да" е скандален - макар, че идеята е била, че клатим главата на обратно на останалите страни от ЕС за "да" и "не".

Другият скандал в този клип, е че младежът, когато е в църквата, духа една свещ като за рожден ден, това показва дълбоко непознаване на църковните ритуали, дори на суеверията. Това, ако са гледали варненци, созополии, ще го разкъсат този режисьор, защото там има суеверието, че духнатата свещ е един загинал моряк в морето.