България не е въвела в националното си законодателство европейските правила за безопасност на железопътния транспорт, съобщиха БТА и БНР.

Те предвиждат общ подход при изискванията за безопасност, управлението на инфраструктурата и на движението, отговорностите на железопътните предприятия и начина, по който те си взаимодействат.

Проблемът у нас е с правното определение на тези предприятия, сертификатите за безопасност и независимостта на разследващия орган, обясняват от комисията.

Необходимите законодателни актове трябваше да бъдат приети до 30 април 2006 година.
Наказателната процедура срещу България по този повод е от юни 2013-а.

Ако днешното предупреждение не даде резултат до 2 месеца, случаят може да бъде внесен в Европейския съд.

Това важи и за друга от наказателните процедури, която отива на следващ етап – тя е за неприлагане на новите правила за издаване на свидетелства за управление на превозни средства.

С тях бяха въведени нови категории шофьорски книжки, беше уеднаквен срокът им на валидност, беше създадена и мрежа за обмен на данни между отделните страни-членки – България, Австрия, Белгия, Чехия, Кипър, Германия, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Франция, Финландия, Италия, Литва, Полша, Португалия, Словакия и Словения обаче все още не изпълняват въпросните изисквания.

С директивата бе уеднаквен срокът на валидност на свидетелствата и бе създадена мрежа за обмен на данни за тях.
Тези нови правила ще намалят възможностите за измами, ще осигурят свободата на движение на водачите в ЕС и ще увеличат безопасността по европейските пътища, обясняват от ЕК.

Невъведени в националното ни законодателство европейски норми са повод и за третото отправено днес последно предупреждение – с него Комисията настоява България да я уведоми какво е предприела във връзка с директивата за вредителите.

С тази директива от списъка с регулираните вредители се изважда западният царевичен коренов червей, тъй като неговото наличие по растенията бе установено на много места в ЕС.

До днес България все още не е уведомила ЕК за мерките за приложението на директивата в националното законодателство, въпреки че е трябвало да направи това до 31 май 2014 г.