Той изрази становище относно последното изявление на главния прокурор на България – Сотир Цацаров по повод исканията на Република Турция за екстрадицията на български граждани.

„Не бива да се забравя, че на Балканите има два фактора, които не могат да бъдат заобиколени – това са Турция и Русия. Не бива да си правим илюзията, че можем да достигнем тези страни – като пазари, икономически структури и пр. Ние сме свързани с тези две държави и трябва да се съобразяваме с тях. В този дух Цацаров се изказа много балансирано и аргументирано. Смятам, че този коректен тон на говорене не бива да се сменя. Трябва да покажем спокойствие, а не да изпадаме в площадни емоции, защото нямаме интерес от това.

Турция в момента е една много силна държава – има над 900 млрд. долара брутен вътрешен продукт, който е несъпоставим с нашите 60 милиарда. Така, както наблюдавам процесите, Турция много скоро ще бъде водещ фактор на Изток, а там са нашите пазари – в арабския свят. Ние търсим пътища за нашата търговия през Турция, за да стъпим на арабските пазари с нашата селскостопанска продукция.

Що се отнася до другите повдигнати въпроси от рода, че Турция е заплаха за нас, трябва да си даваме сметка, че исторически Турция е една държава с имперско самочувствие. Този факт ние няма как да го променим. Турция е държала една голяма част от Европа, Азия и Африка. Освен силна икономика, Турция е силно мотивирана да отстоява достойнството си като държава. Тя като държава, изобщо страните от Близкия изток, започват да търсят една компенсация за ония години, в които й наложиха договори и отношения, с които ги ощетиха. Французите взеха Северна Африка, англичаните – Персийския залив и т.н. Не знам дали сте чували тази история как Франсоа Пико и Марк Сайкс са чертали картата на Близкия изток с бастуните си върху пясъка, за сметка на Турция?!?

Така че това, което сега става с хората в ислямския свят, трябва да се разглежда и като един опит за компенсация на бруталното отношение към тях в миналото. Турция има държавническо-творческа нация – турците уважават властта и авторитета. Те са нация, която, за разлика от нас, държи на силата на закона. Ето защо в момента изказването на главния ни прокурор, може да ги респектира със спокойния си и аргументиран тон.

Навремето Тодор Живков много уважаваше турската държава и много се съобразяваше с Турция. В последните години често го обвиняват в негативно отношение към Турция, но това не е така, напротив. И ще ви дам един пример: Когато Кенан Еврен направи преврат, взе цялата власт и изпадна в международна изолация, първият, който му се притече на помощ, като го покани в България, беше Тодор Живков. От един протокол на срещата между двамата, знам как е протекъл един техен интересен разговор. Кенан Еврен дал пример с проливите – как Турция може да ги затвори, как те имат стратегическо значение и пр. Живков, в неговия си стил, казал: „Ние нямаме проблеми с проливите. С две ракети на 100 километра ще „разширим” проливите!” – И е бил прав. Ние тогава имахме ядрени заряди. При неприятелска ситуация за два часа Съветският съюз ни предоставяше ракетни ядрени заряди. Само за два часа, при сигнал за опасност от наша страна!.. А сега вече не можем да разчитаме на такава помощ.

Не можем и да си позволяваме да държим самочувствен език, защото сме слаби. Ние имахме някога най-голямата танкова армия в Европа – с 4000 танка, а сега я имаме, я нямаме 80-100 танка! Някога разговаряхме с Турция с езика на равноправни партньори, сега не сме такива. Сега не можем друго, освен да демонстрираме силна дипломация, и с добро отношение да постигаме респект.

На шега ще завърша с една мисъл на Живков, която ми изглежда актуална и днес: „С Турция яж, пий, другарувай, и си пази з....ка!” По този шеговит начин мога да илюстрирам какво значи дипломация по принцип, и особено в случаите, когато не можеш да разчиташ на сигурни приятели за помощ отвън”, каза Костадин Чакъров .

Освен с добрата дипломация
юристът Костадин Чакъров е известен като бивш съветник в апарата на Държавния съвет при управлението на Тодор Живков, автор е на книгите „Вторият етаж” и „Нашествието на демократите”.