Тодор Колев е роден е на 26 август 1939 г. в Шумен. За изучаване на актьорската професия кандидатства два пъти.
"Първият път кандидатствах във ВИТИЗ направо от гората и, разбира се, не ме приеха. Но после много сериозно се готвих и успях" - казва той за себе си. На приемния изпит спечелва комисията, като обува високи токове и преправя гласа си на по-дебел, защото преди това разбира, че във ВИТИЗ приемат предимно актьори с "мастита фигура и мощен глас".

В детските и младежките си години има неприятности заради увлечения по джазовата музика. Изключен е от комсомола. Когато през 1965 г. завършва при проф. Николай Люцканов във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" (днес НАТФИЗ), неговите житейски принципи не се споделят от ръководството на института. Не винаги "на място" се изказва на творчески срещи. За наказание е разпределен в Смолянския драматичен театър.

По това време пее шеговити песни, а колегите му го наричат Тошо Адама заради шивашкото ателие за модни мъжки облекла на баща му в Шумен "Адам". През 1966 г. започва работа в театъра в Шумен, а през 1967 г. играе в театъра в Пловдив, където е един от създателите на Младежката театрална сцена.

Звездата му изгрява през 1969 г. на Националния преглед на българската драма и театър, когато за майсторското превъплъщение в ролята на лесничея Марин в спектакъла на Пловдивския театър "Лодка в гората" от Николай Хайтов, постановка на режисьора Крикор Азарян , Тодор Колев получава първа награда. Назначен е на работа в Нов драматичен театър "Сълза и смях", където играе до 1971 г., когато е уволнен. От следващата година играе на сцената на театър "София".

В края на 1975 г. голям успех има новата му грамофонна плоча, но месеци по-късно е "спряна". Актьорът е обявен за дисидент.

Италиански вестник от средата на 80-те години на 20 в. се осмелява да сложи Тодор Колев редом до най-великия комик на света Чарли Чаплин: "Един българин си позволи да имитира Чаплин (става въпрос за импровизирания танц с хлебчетата от филма), но когато човек види целия филм разбира, че той има право за това".

Тодор Колев създава култови образи в театъра и киното. Той обожава актьорската професия и гледа на нея като начин на живот. Ролите му в "Човекоядката" в театър "София", във филмите "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар" се смятат за христоматийни.

"Човек, който се занимава с изкуство трябва да може да вижда в живота неща, които другите не виждат, за да им ги покаже чрез изкуството", казва Тодор Колев.

В театъра Тодор Колев изиграва ролите на Коля Красоткин в "Момчета" на Виктор Розов по Ф.М. Достоевски, на Васенка в "По-големият син" и на Шаманов в "Миналото лято в Чулимск" от Александър Ваммпилов, на Марин в "Пътеки" от Николай Хайтов, на Поп Харитон в "Събота' 23" от Стефан Цанев, на Орландо в "Както ви харесва" по Уилям Шекспир, на Топузов в "Човекоядката", на Горо Горов в "Таралеж", на Цеко Цеков в "Кълбовидна мълния" по Иван Радоев, на бабата в "Зелената брадавица" по Никола Русев, на Джордж в "Догодина по същото време" по Бърнард Слей и др.

Участва в над 30 игрални филма, сред които "Цар и генерал" (1966), "Случаят Пенлеве" (1968) "Няма нищо по-хубаво от лошото време" (1971), "Козият рог" (1972), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Иван Кондарев" (1974), "Топло" (1978), "Двойникът" (1980), "Господин за един ден" (1984), "Опасен чар" (1984) , "Смъртта може да почака" (1985), "Човек на паважа" (1987), "Нощем по покривите" (1987), "Испанска муха" (1998), както и в телевизионните сериали "Морска сол" (2005), "Приключенията на един Арлекин" (2007) и "Сутрешен блок" по TV7 (2012).

Незабравими остават ролите му в киното - Пурко от "Господин за един ден" - беден селски музикант, който непрекъснато измисля нови начини да надхитри живота, за да успее да изхрани многолюдното си семейство. А във филма "Двойникът" играе едновременно две роли, тази на талантливия учен доц. Денев и братовчеда Иван, с който си приличат като две капки вода. Другото амплоа на Тодор Колев е музиката.

От 9-годишен свири на цигулка, а впоследствие започва да се занимава със саксофон и акордеон. Според самия актьор музиката му дава възможност да прави неща, които не може да прави нито в театъра, нито в киното.
През 1970 г. става популярен с дебютната си песен "Песента на кафето". Първият му самостоятелен рецитал е на Младежкия конкурс за забавна песен през май 1973 г. в зала "Универсиада" в съпровод на оркестър "Метроном".

Зрителите го помнят и от новогодишните програми на националната телевизия. Още през 1979 г. участва в програми по БНТ - първата е "Добър ден, довиждане". В новогодишната програма на телевизията от 1979 г. става прочут със своите "Иръпшъни".
През 80-те години на 20 в. изпълнява редица шлагери, сред които "Жалба за младост" по музика на Морис Аладжем през 1983 г. Преди промените от 10 ноември 1989 г. му приписват сентенцията "Трима тошковци веселят народа - Живков, Козарев и аз". Навръх 10 ноември отначало апокрифна, после всенародна, става песента "Как ще ги стигнем американците" - за откраднатите чистачки от неговата скромна кола по мелодията на "Let it be" на "Бийтълс". Първи изпълнител е на песента "Жена на всички времена" (музика Морис Аладжем), която представя на фестивала "Златният Орфей", както и няколко песни по стихове на Борис Христов ("Петима музиканти" , "Самотният човек").

Има издадени 5 албума: "Тодор Колев" (1983), "Немам нерви" (1990), "Фалшив герой" (1995), "The best" (1999), "Най-доброто" (2001). В началото на 90-те години на 20 в.

Тодор Колев не остава равнодушен към демократичните промени в България и се включва в политиката. Депутат от Съюза на демократичните сили в Седмото Велико народно събрание (10 юли 1990 - 2 октомври 1991). Съветник по културните въпроси в посолството на България в Отава, Канада (1992-1993).
През май 1993 г. доброволно се отказва от дипломатическия пост и се връща към професията си на актьор.

Заедно с приятелите си - актьорът Джони Пенков и режисьорът Рангел Вълчанов, създава шоуто "Как ще ги стигнем...", на което е автор и водещ. В началото предаването се излъчва по радио "Витоша", а от 24 октомври 1994 г. в Българска национална телевизия (БНТ). Шоуто има 163 издания за 4 години. Спира предаването по негово желание, защото престава да му е интересно.

От 26 октомври 1998 г. в продължение на една година е водещ на шоуто "Вход свободен" по "Канал 1" на БНТ . През 2008 г. е водещ на реалити шоуто "Dancing Stars".

От 1978 г. преподава актьорско майсторство във ВИТИЗ, от 1992 г. е доцент. Негови ученици са актьорите Стефан Вълдобрев, Чочо Попйорданов, Мариус Куркински, Анастасия Ингилизова и др.

Носител е на редица награди - златен знак на община Шумен и званието "Почетен гражданин на Шумен (2005). Притежава четири първи награди за мъжка роля в киното, както и наградата за най-добро шоу на БНТ за 1994 г. "Как ще ги стигнем...". През 2011 г. получава наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за изключителен принос към българския театър. Доктор хонорис кауза на Шуменския университет (2002).

През септември 1999 г. излиза от печат неговата автобиографична книга "Варненското софиянче от Шумен - живот и страдания грешнаго Тодора" в комплект с компактдиск с най-хубавите му песни. Според него това е книга за живота му, но не и книгата на живота му. Имал спор с издателите от издателство "Слънце" за заглавието на книгата, те предлагали "Приключението живот", но той не го харесал. Мотивите му били, че иска сам да разкаже кое как е било и защо го е видял така. Иначе някой ден, като го няма, друг ще го разкаже и той с нищо няма да може да се защити. Според актьора "най-интересното училище е животът, а най-интересният предмет - човекът".

Тодор Колев обръща всичко на шега: "Знам две и двеста. И в киното, и в живота, като видя материала, знам дали от нещо ще излезе, две, двайсет или пък кръгла нула". Най-точното според него е да можеш да кажеш като Едит Пиаф в една нейна песен: "Не съжалявам за нищо".

Поклонението ще бъде в неделя, 17 февруари, от 11 часа в Народния театър.

Снимки на великия актьор