По думите на арх. Здравко Здравков разрешителните за строеж са в пъти по-малко от онази кампанийност през 2007-2008 г., когато имотният балон се спука.

Според него най-вероятно към 2018-2019 г. може да очакваме някакво насищане на пазара с недвижими имоти, защото основните инвестиции в момента са в жилищното строителството.

В момента най-много разрешителни за строеж се издават в района на НПЗ „Хладилника“, в „Овча купел“ и „Дружба“.

По думите на арх. Здравков проблемните реституирани терени в „Младост“, които породиха високо социално напрежение, са около 10. Има варианти за решаването им, но засега остават нерешени от районната администрация. Той е категоричен, че предлаганият мораториум за тези казуси не е решение, а само „заравяме главата си в пясъка“.

По отношение на строителството в историческия център на София арх. Здравков смята, че там няма място за сгради от стъкло и алуминий. С предлагане на стимули на собствениците на сгради-паметници на културата може да защитим прекрасните архитектурни образци.

Относно развитието на пешеходните зони в центъра и затварянето му за коли, арх. Здравков прогнозира, че това ще може да стане факт едва след изграждане на третия линия на метрото.

Относно т. нар. небостъргачи той смята, че предвижданите законодателни проблеми слагат ред и правила, които ще решат проблемите сега.

По всички тези теми говори главният архитект на София пред Дир.бг:

- Кризата с имотите отмина, вече се отчита  ръст в строителния сектор. Какво показват данните за София?

- Бумът в строителство се наблюдава след 2015 г., което е добре за бизнеса. За съжаление този бум се наблюдава само в четири големи града- София, Пловдив, Бургас и Варна. За останалата територията на страната няма такава тенденция за покачване на пазара. Оказва се, че инвестирането в недвижими имоти се възприема от хората като стабилна инвестиция, защото ниските лихвени проценти, сривът на една от банките, хората решиха да инвестират трайно в имоти. Въпросът е доколко има нужда от тези жилища, защото пък демографските прогнози, които направихме, показват, че България ще следва тренда, който се наблюдава в Европа, за намаляване трайно на населението до 2050 г. и най-вероятно ще намалеем с още 15%.

София, от друга, ще продължи да генерира миграционен натиск от страната, защото трябва да инвестира в икономиката си. Така че инвестирането в жилища в София се оказва доста стабилна и запазват ръста си.

По отношение на развитието на града желанието ни е, и с предложенията, които се правят за визията за развитие на града е да насочим максимално инвестициите в терените, които са в рамките на компактния град.

- Напоследък се заговори, че бумът в строителството, може да доведе до нов имотен имотен балон. Има ли такава тенденция, според Вас?

- Няма такава трайна тенденция. Доста сме далеч от разрешенията за строеж от 2007 г., които са надвишавали 5000 броя. Сега в момента сме в пъти по-малко т.е. имаше едно изтрезняване на пазара. Изобщо този 7-годишен срив на пазара доста поизчисти участниците в пазара, отрезви и строителите, и инвеститорите, и хората, които купуват имоти. Сега много повече се проверя досието на строителя, какво строи, как е построено. Така че доста сме далече от онази кампанийност през 2007-2008 г., но най-вероятно към 2018-2019 г. очаквам някакво насищане на пазара с недвижими имоти, защото основните инвестиции са в жилищното строителството.

Все пак няма чак такава трайна тенденция за развитие на града - нито имаме някакъв имиграционен натиск, нито имаме увеличаване на населението, напротив, демографски населението намалява.

- Все пак населението в София постоянно се увеличава.

- Не чак с такива темпове, с каквито се прогнозира. София ще се увеличи и към 2050 г. демографската тенденция е 1/4 от населението на страната да живее в София. За съжаление, населението дотогава ще е намаляло - от 8 милиона, сега сме 7 милиона, и вероятно ще бъдем 6 млн. Така че населението в София ще продължи да расте, но в България демографски ще намалява заради ниската раждаемост.

- Предвижда ли се разширяване на София с нови жилищни квартали?

Напротив, апелът ми към инвеститорите е, преди да планират инвестициите в нови територии, да изследват внимателно обезпечеността с ток, вода, инженерни връзки, защото всяка една инвестиция в т. нар. луксозни луксозни комплекси по периферията на града ангажира с изграждане на довеждащи връзки. И в същото време и обратно на логиката, която искаме да създадем в града - да се придвижваме повече с градски транспорт и пеша, тези модерни комплекси се обслужват от поне два автомобила на семейство, което претоварва и без това системата на града.

Нееднократно съм споменавал, че София през 1961 г. е планирана за 80 автомобила за 1000 човека, в момента сме 680 на хиляда. Ще дойде моментът когато и бебето ще има личен автомобил, ако не спрем с тези темпове да се моторизираме.

Т.е. идеята е населението да се движи минимално с автомобил, повечето да се придвижват с градски транспорт и пеша. Това може да стане, когато прогледнем в рамките на компактния град т.е. използваме всички тези територии, които са бивши индустриални зони, бивши жп ареали, бивши военни поделения.

- Къде най-много се строи сега?

- В момента има огромен ръст на инвестициите в рамките на НПЗ "Хладилника", около "Парадайз", в цялата тази територия в момента има огромен бум на инвестиции, и то заради това, че Столична община миналата година направи "Черни връх" за 13 млн. лв., изгради довеждаща връзка на метрото до там. Т.е. инвестициите следват инвестирането в публична инфраструктура. Много визи се издават в момента в "Овча купел", където се считаше за един квартал с по-ниско ниво на цените, в "Дружба" заради изграждането и на ул."Обиколна" и на метрото.

Фокусът в инвестициите в тези квартали се пренася, когато Столична община вече е инвестирала в обществен транспорт.

За проблемните терени в кварталите, за небостъргачите и развитието на града очаквайте в продължението на интервюто утре.