За Баташкото клане са отделени седем страници. Автор на статията е Ричард Селсър, преподавател по история в Weatherford College, написал 10 книги.

"Модерната ера на геноцида започва в забравен край на Османската империя - не в Армения през 1915 г., както много хора смятат, а в малко българско селище през 1876 г. Това събитие - клането на жителите на Батак - е част от Априлското въстание срещу османското управление в България.

Днес то е само бележка под линия в историята. Отоманските турци били мюсюлмани, а техните български поданици - източноправославни християни. Така това, което започнало като война за независимост, прераснало в свещена война. По време на въстанието, докато западният свят изразява гняв и остро осъжда случилото се, силите на султан Абдулазис избиват над 15 хил. българи...", пише Селсър, цитиран от "ClubZ".
 
Той подробно проследява събитията от 1876 г. в България с акцент върху ролята на американския журналист Джанюариус Макгахан.

"Military History" е издание на най-големия издател в света на исторически списания. Сред тях са още America’s Civil War, American History, Military History Quarterly и т. н.

Повече подробности може да научите на HistoryNet.com.

През 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква реши да обяви за светци жертвите на Баташкото клане през 1876 г.

Предложение за канонизиране на жертвите от Батак имаше през 2007 г. след проекта "Анти Батак" на българката Мартина Балева и Улф Брунбауер, изследователи в Института за Източна Европа към университета в Берлин. Те обявиха, че "Баташкото клане е мит и жертвите са преувеличени".