Той уточни, че тези лица е следвало да осъществяват банков надзор.

Цацаров не е съгласен с критиките, че прокуратурата е допринесла за „срутване” на банката.

„Нужен ли е друг коментар, освен например съобщението на БНБ от 22 октомври, че според одиторските фирми необходимостта от обезценки на активи на банката, е в общ размер на 4 млрд. 222 млн. лева. Или че коефициентът на покритие на кредитния портфейл на банката с валидни обезпечения е около 13%", попита Цацаров.

Той обясни, че в съобщението на БНБ се говори за „порочни бизнес практики, които са извършвани чрез сложни операции, целящи прикриване на същността на сделки и трансакции”.

"Преведено на езика на наказателното право, това са безстопанственост и присвоявания, извършени пред благосклонния поглед на висши длъжностни лица, които е следвало да осъществяват банков надзор”
, заявяви Цацаров.

На въпрос дали тази дупка е реална, той отговори: „Нима очаквате от обвиняеми лица да охарактеризират докладите като обективни? Мисля, че някой от тях ги нарече даже „фарс”. Кои са реалните резултати - изнесените сега или тези в захаросаните доклади от надзорни инспекции на „Банков надзор” в БНБ?”.

Според него не трябва всички проблеми да се преписват на периода, в който банката е била поставена под специален надзор и да се създава впечатление, че преди това КТБ е била просперираща.

Тя е била „просперираща за един или няколко човека, защото е обслужвала перфектно целите им и схемите на финансиране, в които са участвали”, заяви Цацаров.

Той подчерта, че за разследващите не се открива нищо ново и че тази картина им е била известна.

"Разликата сега е, че се потвърждава публично от три компании с международен опит и авторитет в такива одити и някак си вече не издържа тезата, че прокуратурата съзнателно изкривява истината", посочи Цацаров.

Той изтъкна, че най-важният проблем са вложителите

"Дискусията на тази тема в парламента е обнадеждаваща”, смята главният прокурор.