„Политико“: На кого му пука за София Прайд

stat
12:56  |  19 май 2017 | Общество / Автор Калина Петрова /  
Знамето на ЛГБТИ общностите Знамето на ЛГБТИ общностите
Сн.: Официален сайт

Брюксел се къпе в цветовете на дъгата, докато ЛГБТИ* общностите в други европейски страни продължават да са изправени пред основни проблеми.
Това коментира брюкселското издание „Политико“ в днешната си рубрика Playbook, като дава за пример ситуацията около организацията на българския София Прайд.

Тази седмица централните сгради на институциите на Европейския съюз осъмнаха с пешеходна пътека, оцветена в цветовете на дъгата и проекция на ЛГБТИ знамето върху сградата „Берлемон“, където се помещава Европейската комисия. Инициативите се ползват с подкрепата на местното брюкселско правителство, a хиляди призиви за подкрепа на равните права се появиха в Twitter. Малко ЛГБТИ общности в Европа имат лукса да се радват на подобна подкрепа, продължава публикацията на брюкселското издание.

Авторът на текста Райън Хийт пише, че има огромна пропаст между обещанията на ЕС за правата на човека и действителността за ЛГБТИ общностите на континента. Той се позовава на последния доклад за състоянието на ЛГБТИ правата в Европа, изготвен от организацията ИЛГА Европа – европейския клон на световната асоциация на организации на лесбийки, бисексуални, гей мъже, трансджендър и интерсекс хора. Макар Малта, Норвегия и Великобритания да получат добри оценки в доклада на ИЛГА Европа, има огромна разлика между тях и страните с най-ниски оценки в ЕС: Латвия, Литва и Полша.

В някои части на Европа хората с нехетеросексуална сексуална ориентация и полова идентичност вече се страхуват за живота си. Жалба за геноцид е подадена на 16 май в Международния наказателен съд от три френски неправителствени организации срещу длъжностни лица в Чечения, Русия.

Коментар за „Политико“ прави българският активист Радослав Стоянов от организационния комитет на София Прайд, който разказва какъв е напредъкът при правата, които членството в ЕС дава на ЛГБТИ гражданите и как София Прайд се организира успоредно с позволения от общината всяка година „анти-гей парад“.

Според него днес има апатия както в българската ЛГБТИ общност, така и в политическата класа и обществото като цяло, а това спира развитието на процесите за постигане на равенство. Българите не се доверяват на своите институции: независимо дали става дума за правителството, медиите или неправителствените организации. „Когато не вярвате на институциите, не сте ангажирани с политическия живот, а това се отнася и за ЛГБТИ организациите, като обхваща всички аспекти на проблема“, казва за „Политико“ Стоянов.

София Прайд не се ползва с политическа подкрепа и обикновено е поставян в ситуацията да се провежда успоредно с „анти-гей парад“. Посланици от западните страни са се присъединявали открито към сцената на София Прайд, а отделни български политици са участвали в някои от предишните събития, но само крайно националистическите партии имат последователна позиция – те са против прайда.

„Радваме се, че проблемите около София Прайд не остават незабелязани от чуждестранните медии и лидери на мнение. Единствено се надяваме, че скоро въпросите около българската ЛГБТИ общност ще станат част от дневния ред и на българските власти и медии и ще можем да получим тяхната подкрепа в борбата за равни права на българските граждани с нетрадиционна сексуална ориентация и полова идентичност. Те не са никак малко и заслужават да имат своя глас“, посочва Моника Писанкънева от Ресурсен център „Билитис“, част от организационния комитет на София Прайд.

Десетият София Прайд ще се проведе на 10 юни в столицата. Темата на изданието е „Да прогоним предразсъдъците“ и цели да предизвика по-широк обществен дебат за приемането на ЛГБТИ хората и преодоляването на съществуващите предубеждения.

*ЛГБТ (или ГЛБТ) е акроним от първите букви на думите и означаващ всички лесбийки, гей, бисексуални и трансджендър хора.


Последно в Общество


Трудно време да си генерален секретар на ООН

Трудно време да си генерален секретар на ООН: дебютът на Антониу Гутериш на сцената на годишната среща на световните лидери.