Преди дни висшето ръководство на Българската православна църква реши при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири да се споменава името на Симеон Сакскобургготски като цар на българите. Мотивите са, че той никога не се е отказвал от своята титла и според каноните трябва да се споменава като такъв.

В събота президентът Росен Плевнелиев призова Светия синод да преосмисли решението си, като коментира, че християните в България могат да се разделят на монархисти и републиканци.

Против решението се обяви и друг държавен глава - Георги Първанов.

От гледна точка на Конституцията и публичното право такава царска титла няма и не се признава в България, коментира днес пред БНР преподавателят в Софийския университет д-р Атанас Славов.

Той обясни, че ползването на такава титла като обръщение може да има само символично и номинално значение, като израз на историческата традиция и приемственост, още повече, че църквата и държавата са отделени по Конституция.

"Нашата църква, титулувайки Сакскобургготски цар на българите, очевидно използва титлата, която той има по силата на Търновската конституция. Очевидно църквата заявява вярност и принадлежност към конституционния ред, установен в нея, което вече е съществен проблем. Това е един дуализъм, който, от гледна точка на действащото публично право, е недопустим", добави той.

Според него и от канонична гледна точка има проблем с решението на Светия синод, защото в частите от службата, където се изисква споменаването на царя на българите Симеон Втори, по канон се позовават действащите към момента, функциониращите държавни власти.

"Очевидно е, че Светият синод вкарва политиката в църквата. Решението вкарва разделение между самите християни", каза още преподавателят.

По думите му това решение на Светия синод не трябва да бъде разглеждано като отделен факт, защото е част от поредица от събития, не само в България, а и в Русия, които говорят за опит да се установи монархията, като легитимна форма на управление.

Акад. Марков: Вдигат шум за въображаема заплаха

Светият синод е взел своето решение и никой няма право, дори и президентът, да го променя, заяви обаче историкът акад. Георги Марков пред „Фокус”.

Той подчерта, че поначало отношенията между Симеон Сакскобургготски и Църквата са добри и отдавна известни. И припомни, че като министър-председател той се обяви против разкола и върна имотите на Синода.

Според него едва ли някой е подтикнал Светия синод да признава царското достойнство на Симеон II и няма нищо тревожно, за да се вдига шум.

"Това е един измислен проблем от хората на президента, който както на времето покойния президент Желю Желев – преди 23 години, 1992 година пролетта също го бяха стреснали, че виждате ли царят се връща. Поставя се въпросът за референдум република или монархия, имаше тогава такова обществено настроение и Желю го нарече в едно интервю „дребен търговски пътник”. Едва ли не президентът както и сега се чувства заплашен от Симеон II. Това просто е една въображаема заплаха", добави Марков.

Фондация: Липсват мотиви за решението

Изпълнителният директор на Фондация "Покров Богородичен" Пламен Сивов коментира, че липсват мотиви за решението на Синода:

"Промяната на богослужебен текст не може и не бива да се случва по начина, по който се случи. Не може просто да бъде формулирано "еди-кой си предложи, а останалите приеха единодушно" (предложението е на пловдивския митрополит Николай - б.р.). Богослужебният текст не е просто някаква литературна форма. Това е текст, който се е наложил през вековете, всяка дума, всяка буква в него е осмислена".

Според Сивов, ако такава промяна може да се случи без никакво обяснение и подготовка, това е индикация за много сериозен системен проблем в ръководството на Църквата.

Решението може да бъде отменено, а топката е в полето на Симеон Сакскобургготски, смята той.