Д-р Емил Ценков: Ние забравихме, че сме за мир

stat
11:30  |  14 юни 2017 | / Автор Николай Големанов /  
Д-р Емил Ценков, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, програма ”Сигурност” Д-р Емил Ценков, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията, програма ”Сигурност”
Сн.: Официален сайт

От бързо разрастващата се дипломатическа криза около Персийския залив анализаторът Емил Ценков* стига до рисковете в един все по-сложен и непредвидим свят.
- Д-р Ценков, като специалист, като наблюдател, изненадаха ли ви събитията около Катар? Саудитска Арабия и нейни съюзници сякаш внезапно скъсаха с емирството.

- Не. Това е продължителен конфликт - между Катар и Саудитска Арабия. Той припламна особено силно през 2014 г., въртеше се около подкрепата на Катар за "Мюсюлманските братя".

Тогава се стигна до възстановяване на добрите отношения. Очевидно обаче причините за разногласията са останали, а някои са се задълбочили.

- При конфликти в мюсюлманските страни, обикновено чуваме за шиити и сунити. А тук изглежда доста по-объркано.

- Аз мисля, че това е погрешна теза - а може би и политика - да се свеждат различните проблеми и противоречия в региона до плоскостта "шиити - сунити". Това е изкуствена схема и заради нея се допускат големи неистини.

Според мен всички фактори, които искат да има стабилност в този регион, трябва да работят против такива дрязги, против възраждането на религиозни войни, които ни връщат към Средновековието.

- Но в сегашната криза около Персийския залив не изпъква ли сблъсък между Саудитска Арабия и шиитски Иран?

- Това е един от факторите, който сега излезе на повърхността. Иначе в основата беше идеологически въпрос, свързан с тези "Мюсюлмански братя", т.е. сунитско-сунитски конфликт.

Но да не забравяме, че се намесва и въпросът с тероризма и подкрепата на една или друга държава за тероризма. А сега тероризмът, както този който бушува в Близкия изток, така и този, който удря Европа и други държави, е предимно сунитски.

Аз бих свързал цялата тази сложна конфигурация на разминаващи се интереси и конфликти с последната еволюция в американската политика...

- ... с посещението на Тръмп в Рияд през май?

- Там се случиха няколко важни неща. Тръмп - засега на ниво реторика, но и чрез някои мерки - си спази обещанието, че основният му приоритет в арабско-мюсюлманския свят ще бъде борбата против тероризма.

В Рияд той се присъедини към тази сунитска коалиция против тероризма, подкрепена от 50-ина държавни глави. А и беше открит един Център за борба срещу екстремизма, което е много интересен елемент, защото вниманието се насочва към идеологията, която подхранва тероризъм.

И това вече поставя нови отговорности на арабските държави. В "политкоректния" език на Близкия изток борбата срещу екстремизма вече се наложи се като водеща идеологема.

С други думи всичките тези държави, които в една или друга степен са замесени в подкрепата на терористични, джихадистки тенденции...

- ...включително Саудитска Арабия.

- Включително и Саудитска Арабия. Те вероятно са се замислили доста сериозно - това едно. И второ, те трябва да се разграничат от обвинения към себе си.

Виждам в това скъсване на отношенията и в тази вербална агресия на Рияд един стремеж на Саудитска Арабия да каже: "Не сме ние главните виновници, ето ги виновниците в лицето на Катар".

Това за мен е обяснението защо точно сега идва този скандал между Саудитска Арабия и Катар. А причини за разногласия имаше достатъчно. Най-общо казано Катар е малка държава, обаче искаше да играе голяма роля.

- Казвате КАтар. Правилното ударение на първото А ли е?

- КАтар, да.

Малка държава е, но с огромни амбиции. И катарска следа може да се намери навсякъде - от Либия, през Сирия, Египет, Палестина и т.н.

Емирството е амбицирано да играе самостоятелна и панарабска роля. А това нещо е недопустимо за Саудитска Арабия, която се изживява като център и като лидер на сунитския свят и изобщо на исляма.

Има и други вторични причини за кризата. Но главната, според мен, е именно този стремеж на Саудитска Арабия да си изчисти реномето и да поеме нова роля, вече като лидер на антитерористична коалиция.

Проблемът е, че с понятието тероризъм много се злоупотребява. И фактически всеки по-голям регионален играч има свое виждане за тероризма, за това кой е терорист.

Например, Турция сочи и местните кюрди, и сирийските, които смята за клон на ПКК. Така е и със Саудитска Арабия, там смятат, че терористи са основно шиитски формации, подкрепяни от Иран.

- Като в Йемен...

- Да. Но е положително това, че се заговори кой финансира терористи, че са необходими нови ограничения, повече прозрачност.

И неминуемо (аз съм поначало оптимист, макар че в Близкия изток е трудно човек да бъде оптимист...), неминуемо това ще доведе до по-голямо разграничение на правителствата от Залива спрямо джихадистки формации, които са активни главно в Сирия, но и в Ирак.

- А Турция защо зае позиция за Катар?

- Абсолютно логично. Политиката на Турция за Близкия изток е най-близо до тази на Катар. И Турция, и Катар подкрепят "Мюсюлманските братя"; те подкрепиха президентството на Морси в Египет и съответно понесоха голяма загуба от идването на власт на Сиси.

Те подкрепят и Хамас в Газа. И "Мюсюлманските братя" в сирийския контекст, те са много активни, това беше опозицията първоначално.

- Нали заради Хамас Турция се беше скарала с Израел?

- Да, този инцидент с корабите беше точно за това. И още не са си дооправили отношенията с Израел.

Същевременно Турция има големи икономически интереси в отношенията си със Саудитска Арабия - огромни инвестиции очаква от там, говори се за 100 милиарда долара инвестиции.

Позицията на Анкара е логична, няма скъсване с предишната линия. Но, разбира се, тя не се конфронтира с Рияд, просто дава предпочитание на Катар.

Между другото в Турция разчитаха много на Тръмп за рязко подобряване на отношенията със САЩ, които бяха в криза по времето на Обама.

Надяваха се, че  ще настъпи поврат и главно, че ще накарат Вашингтон да изостави кюрдската карта в Сирия и да се възползва от услугите на турската армия за освобождаване на Ракка и разбиване на "Ислямска държава". А това щеше да е много опасно.

- Защо така?

- Защото такъв вариант означава Турция никога да не излезе от Сирия. Те поначало имат амбиция да контролират северна Сирия, с което да предотвратят една кюрдска автономия де факто, от типа на Иракски Кюрдистан.

Тръмп обаче заяви, че ще се опира именно върху тези Сирийски демократични сили, които на практика са кюрдски - отрядите за народна самозащита. Всъщност сега отношенията на Анкара и с ЕС, и с Вашингтон са проблематични.

Турция е в слаба позиция в Сирия, което пък на свой ред я кара да продължи търсене на общи интереси с Русия и с Иран.

А сега, в тази саудитско-катарска конфигурация Турция неочаквано се оказа по-близо до Иран, който също е прокатарски.

Много странни вторични разломи възникват в Близкия Изток. И Русия се възползва от това, както всяка държава би се възползвала.

- Цялата тази объркана и подвижна картина може ли да има осезаемо отражение върху България? Има ли нещо, за което трябва да внимаваме?

- Пряко едва ли, тъй като България няма активна роля, нито кой знае какви привилегировани отношения сред арабските държави в региона.

Разбира се, би трябвало да се стремим да запазим добрите си отношения. Например с Катар имахме доста контакти и, доколкото знам, през есента ще дойде и катарският емир в България.

Не бива да надценяваме своята роля. Ние нито можем да бъдем посредници, нито да се възползваме от сегашната ситуация. А и според мен отново ще се стигне до възстановяване на дипломатическия тон между Рияд и Доха.

По-общо моята теза е, че трябва ние - и не само България, а и Европа - да изработим някакъв принципен подход към този регион.

- Нима сега го нямаме?

- Ние трябва да сме за мир. Ние забравихме това.

Много години, през цялото време политиката и на Западна Европа, пък и нашата, е в подкрепа на смяна на режими. А това означава война. Така стана в Либия, така става в момента в Сирия.

И най-вече това разми фокуса върху антитероризма. Не можеш да се бориш против тероризма и същевременно да се бориш срещу режима, който се бори против тероризма. Това е нонсенс...

Това което бих препоръчал е по отношение на този регион да се преосмислят приоритетите на Европейския съюз - и на България като част от пъзела.

На нас ни трябва един мирен регион; възстановени държави; суверенитет; възстановен контрол върху границите. Трябва ни прекъсване на този миграционен натиск, както и прочистване базите на тероризма, организирани основно в Сирия и Ирак.

- Грубо казано, звучи като лоша новина за Казанлък. Европа губи и близък оръжеен пазар...

- Ами то е въпрос на приоритети. Въоръжавайки този регион, ние след това получаваме бумеранга на миграцията и бежанския поток, и тероризма.

Освен това при такива политики се засилва вероятността от по-голяма война там, регионална война, с Иран и Саудитска Арабия и т.н. Да, и сега се води война, но с посредници (т. нар. proxy war) - в Сирия, в Йемен...

- Наблюдавал сте от години много обрати в международните отношения и сигурността. Имате ли чувството, че напоследък светът все повече, особено се усложнява?

- Да. Да, това е впечатление, което се споделя от мнозинството наблюдатели.

- Дори само Европа е достатъчна, за да ни наведе на такава мисъл.

- Светът се усложнява още от разпадането на двуполюсния модел, на съветския блок. Последва взрив на национализми, на нови държави, възобновяване на стари конфликти. Засили се и влиянието на религиозния фактор, особено в арабско - ислямския свят.

Сега, особено след избирането на Тръмп, се поставя и въпросът за контурите на бъдещия свят, вече излязъл изпод чадъра на американското лидерство, най-вече в сферата на сигурността.

Може би сме и в един творчески период в международните отношения и европейската политика, тъй като Европа трябва да се предефинира, да намери себе си. Визирам не само Тръмп, но и Брекзит, с който се нарушиха вътрешни баланси в Европейския съюз.

- А това няма как да не ни засяга...

- България някак стои встрани от тези процеси. За съжаление - защото имаме много интересна геополитическа позиция, която би могла да ни донесе предимства в рамките и на Балканите, и на ЕС.

А в Европа по-големи са предизвикателствата пред малките държави или средните държави, които търсят мястото си, вижте Вишеградската четворка. Търсят как да съчетаят своите национални интереси с европейски или натовски ангажименти.

И дори е още по-сложно. Явленията в света рефлектират и върху вътрешната политика. Във френските избори се видя, че традиционните партии загиват, появяват се нови и това не е случаен процес.

Да, живеем в период, едновременно сложен, но и творчески, период, който изисква висша класа политици. За съжаление те не са много.

- - -

* Историк, ориенталист и международник, д-р Емил Ценков е главен експерт в Програма "Сигурност", в Центъра за изследване на демокрацията. Той е дългогодишен наблюдател на процесите в Близкия Изток и Турция.




Последно в На фокус


Маринов: 2017 г. ”нагоре по стълбата, която води надолу”

Без съмнение, годината бе трудна, тревожна и нервна. Истината е, че от крехките тенденции на икономически напредък се възползват малка част от българите.