Това се случи в началото на съдебния процес срещу него в германския град Люнебург, провинция Долна Саксония, предаде Франс прес, цитирана от БТА.

"За мен няма никакво съмнение, че споделям моралната отговорност. Моля за прошка", заяви 93-годишният бивш член на СС, който призна, че е бил в течение на изтреблението на евреите от пристигането си в лагера.

"Що се отнася до въпроса за наказателната отговорност, вие трябва да го решите", каза още той, обръщайки се към съдиите, които могат да го осъдят на затвор от 3 до 15 години.

Облечен в пуловер без ръкави и бяла раирана риза, с очила с позлатени рамки, старецът влезе в съдебната зала, подкрепян от двамата си адвокати.
Неговите свидетелски показания, дадени с уверен глас, заеха по-голямата част от сутринта.

Заседанието беше преместено от съда в театрална зала поради присъствието на медии от цял свят и 67 граждански ищци - оцелели и потомци на жертвите.

Трима преводачи извършват симултанен превод на английски, унгарски и иврит.

Грьонинг - вдовец, пенсионер, с двама синове на 65 и 70 години, разказа подробно за доброволното си постъпване във "Вафен-СС" на 19 години, през октомври 1940 г., за първия си пост в администрацията, последван от преместването му в лагера "Аушвиц-Биркенау" (Освиенцим в днешна Полша) през 1942 година, до есента на 1944 година.

Задачата на Грьонинг била да събира и осчетоводява парите на пристигащите в концлагера затворници, преди да ги прати в Берлин. Намерените у тях пари и ценности той описвал и осчетоводявал и ги изпращал в главното стопанско-административно управление на СС в Берлин. Понякога той лично доставял в столицата на Третия райх заграбеното от жертвите.

По тази причина журналистите сложиха на Грьонинг прякора "счетоводителя на Освиенцим" (името на лагера на полски - б.р.), макар че той е бил по-скоро деловодител или инвентаризатор.

Описвайки ежедневния живот в Аушвиц, той положи усилия да разграничи работата си от тази на пазачите, замесени пряко в изтреблението.

Грьонинг подчерта, че задълженията му са включвали да осуетява кражбите на багажите на депортираните, обект на голям "черен пазар" в лагера.

Той припомни, че на три пъти безуспешно е искал преместването си на фронта, преди молбата му да бъде удовлетворена през есента на 1944 година.

Завърнал се в Германия след войната, бившият "счетоводител" никога не се е криел. Преди да бъде изправен пред съда, той често разказвал пред печата и телевизията за миналото си в Аушвиц, обяснявайки, че иска да "се бори с отричането на Холокоста".