Декември 1968 г.

Първият  истински пътнически самолет е на път да направи първия си полет.
Той прилича на гигантска бяла стрела,  футуристичен обект, който човечеството е направило през 60-те години.

Характерният дизайн на самолета е такъв не по някаква прищявка, а за да може да лети със скоростта на куршум, със скорост по-голяма от тази на звука, нещо което до съвсем скоро е било смятано невъзможно за летателен апарат.

Игловидната форма на носа му прилича на някаква играчка, открадната от сериала "Флаш Гордън". Носът, заедно с пилотската кабина, нарочно е проектиран така, че да сочи надолу, за да могат пилотите да имат отличен обзор на над 180 градуса напред и встрани.

Това звучи като описание на направилия стотици полети през Атлантика от Европа до Америка и обратно "Конкорд", но не е.

Описанието е на съветския ту-144, първият свръхзвуков лайнер, направен от Съветите с цел да покаже научно-техническото превъзходство на социализма.

ТУ-144 прави първия си полет 3 месеца преди "Конкорд", но не му е писано да се превърне във феномен и познато име, както това прави западният му съперник.

Отчасти това се дължи на проблеми с дизайна, но може би главната причина той никога да не се превърне в сериен модел, е трагедията на авиошоуто в Париж през 1973 година, отразена широко в световните медии.

Как започва всичко

В началото на 60-те години съветският лидер тогава, Никита Хрушчов, е уведомен за англо-френския проект, който ще роди свръхзвуковия лайнер "Конкорд".
Веднага са дадени съответните нареждания и са взети решенията да бъде построен конкурент и това да стане преди реализацията на първия полет на западния лайнер.
"Съперничеството между "Конкорд" и ТУ-144 беше симптоматично за тази ера на международно съперничество на двата лагера", казва Джок Лоу, бивш пилот на Конкорд и ръководител на полети на British Airway.

"Имаше космическа надпревара и състезанието за свръхзвуковите пътнически самолети и кой ще успее да прати пръв човек на луната се случваше едновременно", добавя той.

След първоначалния успех с извеждането на човек в космоса, Съветите започват да изостават. Това се случва както с лунната мисия, която се оказва непосилна за СССР, така и със свръхзвуковия лайнер.
Няколко проблема съпътстват съветския проект.
Това беше проект, може би изпреварил с 10 или 15 години възможностите на съветската авиационна индустрия.
Две от основните области, където ТУ-144 изостава, бяха спирачките и управлението на двигателя.

"Конкорд" е пионер в технологиите, които са наистина върхови, не на последно място със спирачките си.

Това е първото въздухоплавателно средство, което има спирачки от твърди въглеродни влакна, които могат да издържат на огромната генерирана топлина, спирайки самолета след кацането.

Руснаците не успяха да копират този дизайн. Още по-голям проблем беше двигателят. "Конкорд" е първото въздухоплавателно средство за пътници, на което част от системата за управление се управлява от компютър и постоянно променя формата на входящите въздушни отвори, за да гарантира, че двигателите функционират възможно най-ефективно.

В сравнение с "Конкорд", произведението на конструкторското бюро Туполев е по-голямо. Дължината му е 67 метра, с 4 метра повече от западния си съперник.
По-мощни са и двигателите му.

Основният и, както се оказва, фатален проблем, е значително по-лошата му аеродинамичност.

След катастрофата на Парижкия авиосалон, според мнозина по вина на тестовия пилот на съветския самолет, ТУ-144 започва да вози пътници едва през 1977 година.

Но самолетът има още един твърде сериозен проблем. Конструкторите и дизайнерите му така и не успяват да намерят ефективно решение за звукоизолиране на пътническия салон.

След поредна катастрофа на един от тестовите модели през 1978 година, проектът официално е прекратен, макар че малко по-късно, една модифицирана версия на самолета извежда на подорбитална височина съветската совалка "Буран".

Съперникът му "Конкорд" е в производство над 25 години, но и той е спрян в началото на осемдесетте, макар да лети още известно време през Атлантика.

Оказва се, че полетите и на "Конкорд" са твърде скъпи и поддържането на подобна линия "за престиж" не е оправдано икономически.

След рухването на СССР през 90-те години на миналия век НАСА прави опит да използва останалите консервирани в хангарите съветски свръхзвукови лайнери. Тя наема единия от ветераните.
Американецът тестови пилот  Ривърс е единственият човек на Земята, който е пилотирал както ТУ-144, така и западния му конкурент.
Полетите на НАСА слагат края на летателната кариера на Ту-144. Въпреки усъвършенстването, добавено от агенцията, самолетът е прекалено скъп и ненадежден, за да лети отново с пътници.

Останалите екземпляри сега са в музеи или се съхраняват в хангари. Един се намира в техническия музей в Германия, точно до стария си съперник "Конкорд".

"Конкордът беше по-сложен," казва Ривър. "Но има и много примери за сложни инженерни решения на ТУ-144," допълва той.

"Те просто бяха различни. Ту-144, може да носи повече пътници и може да лети по-бързо и по-нагоре. "Конкорд" беше като чистокръвен Кентъки - деликатен кон, но много бърз.
А ТУ е като товарен кон - масивен и с невероятна мощ, но не толкова ефективен", обясни пилотът.


Превод, със съкращения: Иво Некитов

Оригиналният материал вижте тук: "The soviet unions flawed rival to concorde"