Дир.бг припомня историческите събития.

Полетът е извършен в деня на пълнолетието на цар Борис III, затова и самолетът е кръстен така. Машината, управлявана от българина, се издига на около 300 м височина и се приземява успешно на летище край Санкт Петербург.

Черкезов е възпитаник на Всерусийския императорски аероклуб в град Гатчина. Той разработва проекта през лятото на 1911 г. и построява самолета с дарения на българи от Болград. Така записва името си като първия българин, изпълнил самостоятелен полет, и то на самолет собствена конструкция. 
Черкезов е и първият българин, придобил в Русия диплом за пилот авиатор.

Самолетът - 18-метров биплан

Информацията за конструирането и построяването на самолета на Сотир Черкезов не е много, защото не е оставил документация с подробни описания. Сигурно е обаче, че аеропланът е изработен по метода на събирането и сглобяването на отделни части от различни самолети, сочат историческите източници.

По собствените му думи машината, която създава с помощта на руския инженер Рюбиков, е “сполучлива комбинация” от класически биплани – “Райт”, “Фарман” и “Къртис”. Има две крила едно над друго.

“В основата си той по-скоро е старият биплан “Райт” – европеизиран, с триколесна комбинация между две поддържащи клетката колела и едно отпред, всичко това съчетано с биплана “Фарман” в опашната част, и биплана “Къртис” в стабилните крилца между поддържащите плоскости”, пише Юр. Попов.

Самолетът представлява революционно изобретение заради поставеното предно колело под носа, което се прави за първи път от началото на самолетостроенето в света. Така Черкезов става изобретател и на ползвания и досега носов триколесник, а по-късно и на катапулта.

Машината е дълга 18 метра и тежи 840 кг.

Тя е изобразена на издадена в Русия пощенска картичка, на която отделно има и портрет на българския изобретател.

Новината за постижението на Черкезов пристига в България със закъснение. Тя била публикувана в началото на февруари във вестник „Утро”.

Пилот и боец

Сотир Черкезов е роден през януари 1883 г. в Свищов. Участник в руската революция през 1905 година, а по-късно и в Балканската война, като лети в 1-о аеропланно отделение на България. 
 
Той е един от първите радетели за създаването на морската авиационна база "Чайка". Идеята за създаване на водосамолетна авиация битува от началото на ХХ век и е на флотски офицери, стажували в Русия и Германия. През 1913 г. се провежда мащабна акция за набиране на средства за закупуване на кораби за флота. Черкезов поема инициативата в рамките на тази акция да събере пари за закупуване на водосамолети. Събраните средства обаче не са достатъчни за реализирането на идеята.

След започването на Първата световна война през 1914 г., българинът заминава за Русия. Служи като авиатор в 4-и авиационен отряд на армията, командвана вече от генерал-лейтенант Радко Димитриев, докато не го заточат – арестуван и лежи в Петербургския гарнизонен затвор, където е изтезаван.

През 1916 г. е интерниран в град Kазан, но работи като инструктор в местния аероклуб. Твърди се, че по-късно става куриер на Владимир Илич Ленин, срещите му с организатора на Октомврийската революция остават под съмнение. 

По време на революцията през 1917 година Черкезов е пилот в Русия, след което се завръща в България, но след деветоюнския преврат и последвалите събития през периода 1923 – 1925 година го считат за неблагонадежден и емигрира във Франция. Там оценяват професионалните му умения и го назначават на работа в авиационните заводи в Париж и Лион. 

Амнистия го връща в България през 1931 г. По време на Отечествената война е преводач свръзка на 2-а българска армия с щаба на ІІІ украински фронт. След  войната работи известно време в ТАБСО и като пазач в силнотоковия завод “В. Коларов”. 

Установява във Велико Търново заедно със съпругата си Николина Манева, която е от град Елена. Изнася беседи за авиацията и е канен на много места в България. Обучил е много млади пилоти.

Умира на 1 февруари 1961 г.

През 1977 г. уредничката на Регионалния музей във Велико Търново Невяна Бъчварова и дъщерята на авиатора Маргита Черкезова започват да издирват документи, снимки и предмети, свързани с живота и работата му. Дъщеря му дори отива в Русия и успява да събере повече информация. Така двете създават сравнително богат фонд, който се съхранява и до днес в музея.