Владимир Путин постигна напредък във връщането на статута на Москва на велика сила. Тежката истина е, че Америка не може да игнорира Русия или да се стреми да изолира страната, както се опитваше да го направи в последните години. Това е реалността в днешния възникващ многополюсен свят - това са констатациите в пространна статия на британския финансов всекидневник "Файненшъл таймс".

Мисията на Путин, когато дойде на власт преди 18 години, бе да върне на страната си статута на велика сила - една от малкото, които определят структурата, същността и посоката на световните дела - и да гарантира, че нито един глобален проблем не би могъл да бъде разрешен без Москва. Путин постигна значителен напредък, се посочва в публикацията, чийто автори са Томас Греъм и Юджийн Ръмър, съответно директор в асоциацията Кисинджър асосиейтс и във фондацията Карнеги за международен мир.

В статията се казва, че смелата намеса в Сирия на Путин през 2015 г. е спасила президента Башар Асад от почти сигурно поражение и му е помогнала да възвърне контрола си върху по-голямата част от страната. Москва сега оглавява дипломатическите усилия, за да се уреди конфликтът, като САЩ едва участват в тях. Русия може би няма да е способна да договори мир в Сирия сама, но вече не може да бъде договорена сделка без нейното участие, се посочва в статията.
Като пример за постигнатия напредък се посочват и това, че Русия е установила работни отношения с всички главни страни в региона - Египет, Иран, Израел, Саудитска Арабия и Турция. Русия е в добра позиция да играе водеща, ако не решаваща роля в оформянето на ново регионално равновесие, се казва в статията.

В Европа Русия демонстрира чрез нахлуването си в Украйна, че е има действително вето над източното разширяване на НАТО и на ЕС посредством използването на сила. Тези организации вече не могат да се развиват или да внедряват политики към източните си съседи, без да съобразяват с интересите на Москва, което е в рязък контраст със ситуацията през 90-те години на миналия век и първото десетилетие на 21 век. В Североизточна Азия Москва може и да не е главен играч по севернокорейския въпрос, но нейните връзки с Пхенян гарантират, че тя ще бъде част от всякакво уреждане.

Руски емисари обиколиха света в опит да спечелят влияние на глобалната сцена, се посочва още в статията. Като примери се цитират опитите за договаряне на сделка за ядрени централи в Южна Африка, за ухажването на генерал Халифа Хафтар в Либия, за финансовото подпомагане от Роснефт на правителството на Мадуро във Венецуела в замяна на дялове в енергийния сектор на страната.
В края на статията се казва обаче, че САЩ продължават да привличат по-талантливи и предприемчиви хора от целия свят, отколкото която и друга страна по света и че американските идеали са все така широко споделяни и пораждащи възхищение, въпреки че страната не се справя много добре, за да ги спазва по един задоволителен начин.

САЩ може и да не са повече една необходима нация, според разбирането за необходима нация от 90-те години на миналия век, но си остават по-необходими от Русия като партньор на много места. САЩ просто имат нужда да възвърнат волята си, за действат като велика сила, каквато са, се казва в края на статията.