Това разказа в специално интервю за ДИР. БГ депутатът от БСП проф. Румен Гечев, който е присъствал на заседанието на КСНС на 29 юни 2014 г.

Ето и цялото интервю:

Проф. Гечев, нагнетявано ли е изкуствено напрежение за КТБ? По какъв начин то се е отразило на банковата система?

Проблемите в и във връзка с КТБ са породени от различни групи фактори.

Първо, на базата на оценките на трите независими одитори, на прокуратурата и на др. институции, тази банка е предоставяла необезпечени кредити в големи размери. Имало е грубо нарушение на принципа на диверсификация на кредитния риск, защото основната част от кредитния портфейл е предоставен на тесен кръг фирми. С нови кредити са покривани стари кредити или по-точно са осигурявани средства за изплащане на лихвите и т.н.

Второ, от разискванията в Бюджетната комисия на НС и в специализираната комисия за КТБ, стана ясно, че БНБ не е осъществявало никакъв надежден надзор на кредитните операции на банката., т.е. там не са изпълнили конституционните си задължения. Не са си мръднали пръста и в двата финансови отдела на ДАНС, които са спали или са се правили, че спят „зимен сън“.

Трето, моментът на атаката срещу банката и цялостното развитие на процеса показва, че случаят КТБ е ярък пример на политическо инженерство. Предстои да излизат нови факти, доказващи в детайли кой и как е редил политическите си карти за сметка на банковата и на националната ни сигурност.

Как според Вас тогава са реагирали политическите сили на предложението за банковата ваканция?

Официално предложението за „банкова ваканция“ бе представено от ръководството на БНБ на срещата на 29 юни 2014г (неделя сутринта), на която те бяха поканили експерти на парламентарно представените политически сили, представители на асоциацията на търговските банки, представител на президентството, министри от кабинета, директори на търговски банки. Цялата концепция с нейните „предимства“ и „адекватност“ на ситуацията бе представена от г-н Калин Христов, подуправител на БНБ.

На тази среща, единствената политическа сила, която категорично се противопостави на това професионално безумие бе БСП. За щастие, това се оказа достатъчно, защото за да се обяви след обяд в неделя 29.06. 2014г „банкова ваканция“ трябваше да се свика извънредно заседание на НС и да се приеме специален закон. Е, като представител на БСП, аз бях упълномощен да заявя пред участниците, че решението на Председателя на НС по това време г-н М. Миков е да не свиква такова заседание.

В хода на дискусията стана ясно, че партия ГЕРБ вижда ново правителство в първите дни след обявяването на банковата ваканция в понеделник сутринта. Това накара г-н Л. Хампарцумян и г-н Св. Гаврийски да направят остри изказвания, в които те предупредиха, че няма да позволят авторитета на банките, които представляват, да бъде принесена в жертва на политически мераци. И така, авантюрата „банкова ваканция“ катастрофира. Дано политиканите по този случай да са си извлекли ясни поуки.

Това означава ли, че БСП не е допуснала да се случи банковата ваканция и трябва ли да се декласифицира втората стенограма и тази от срещата на БНБ?

Категорично да. И това ще стане ясно с нови, още по-силни доказателства, особено след публикуване на стенограмата от въпросната среща в БНБ. Защото би противоречало на здравия разум, ако не е правена стенограма на такава ключова и съдбоносна среща. Това би било крещящо задкулисие. Но няма как това заседание да остане в тайна, защото там имаше много участници.

Твърде е вероятно да излязат и други доказателства. Минали са три години и няма никакви причини да се изтъкват извинения. Щом като стенограмите от президентството може да са достъпни, защо да не може и тази от БНБ. Нека не забравяме, че в други страни, стенограмите от обсъжданията преди, по време и след финансовата криза от 2007-2009г бяха публикувани. И още нещо, трябва да се публикуват и стенограмите от заседанията на УС на БНБ, касаещи сагата „КТБ“. Защото във въпросната неделна сутрин, гуверньора на БНБ и неговите двама заместници би следвало да са били упълномощени от УС, къде им е протокола от това заседание?.

Имала ли е БНБ принос към кризата?

Това трябва да преценят разследващите органи. Но ръководството на БНБ носи ясни, разписани в детайли отговорности за банковата система. Те предложиха варианта банкова ваканция, те искаха извънредни промени в банковото законодателство, заради тях се свикаха и заседанията в БНБ и в президентството. И какво се оказа? Че не е имало нужда от никаква банкова ваканция, от никакво извънредно заседания на парламента, от никакви извънредни мерки. Чрез прилагането на действащото законодателство бе осигурен от правителството паричен ресурс от един милиард лева. Той даже не беше използван.

Обърнете внимание, че ресурса е осигурен на 29.06.2017г, а следващия понеделник…бе един спокоен, рутинен банков ден. И тук възниква въпроса: щом е така, участвал ли е някой от ръководството на БНБ в политическа авантюра? И ако да, с кои политически сили и срещу какво? А ако проследите гласуването в НС по избора/пре-избора на новото ръководство на БНБ, търсенето на отговори се улеснява.

*Временно спиране на разплащанията на банките с клиенти

КРЪСТОСАН ОГЪН: За фалита на КТБ