Това заяви бившият министър и икономист от БСП Проф. Румен Гечев в интервю за ДИР. БГ. Той коментира представения от правителството бюджет за 2018 г. и алтернативния бюджет, който неговата партия представи.

Гечев смята да убеди съпартийците си на утрешния конгрес на партията леко да променят предложението си за прогресивното подоходно облагане.

- Как оценявате бюджет 2018, изготвен от правителството. Вие участвахте ли в изготвянето на алтернативния бюджет на БСП и с какво той е по-добър от този на управляващите.

- Предложеният от правителството проект на Закона за Бюджет 2018 не предлага абсолютно нищо ново като наченка на политики или решаване на сериозните структурни проблеми на българската икономика. Просто са разпределили малко повече бюджетни приходи, благодарение на лекото увеличение на Брутния вътрешен продукт (БВП).

Бих определил като противоречаща на европейската практика политика на ГЕРБ и техните сателити за намаляване на дела на бюджета в БВП. Даже до 2020 г. предвиждат този дял да слезе на нива около 36% от БВП, при положение че в ЕС този показател е средно 45%. След като нашият БВП ще е около 100 милиарда лева, това означава че в бюджета на страната няма да влязат жизнено важните 8-9 милиарда лева! И то при положение, че образованието, науката, армията, МВР и здравеопазването са хронично недофинансирани.

Правителствата на страните от ЕС и извън него наливаха десетки милиарди евро за подпомагане на бизнеса за излизане от тежката криза от 2007-2009 година, продължават този процес и сега. А нашите „юнаци“ свиват дяловото участие на държавата в икономическото развитие.

Освен това, проектобюджетът е представен като счетоводен документ - има някакво приблизително изравняване на приходите и разходите. Но никъде не е показана връзка между бюджетната политика и икономическото развитие на страната. Това развитие е оставено на случайността на пазарните сили, липсва всякаква визия за стратегия на развитие в средносрочен план, да не говорим за практиката на развитите и повечето развиващи се страни да имат дългосрочна програма за националните им стопанства.

Не съм участвал пряко в публикуваните текстове на алтернативните бюджетни политики на БСП. Но се радвам, че те отговарят на моите отдавна защитавани аргументи на научни и партийни форуми, както и във внасяни вече в парламента законопроекти, за връщане към прогресивното данъчно облагане и провеждането на активна инвестиционна държавна политика чрез публично-частното партньорство.

Принципите, залегнали в нашата алтернатива, са по-добри от тези на управляващите по простата причина, че те напълно отговарят на европейските практики.

Защото почти 90% от страните-членки на ЕС са с прогресивно данъчно облагане и то с доста остра скала за домакинствата с най-високи доходи – около 45%, а в някои страни и като Германия и Дания почти 60%.

Защото няма как да имате социално справедливо общество без осигуряването на достатъчно ресурси за социални програми. Не е ли напълно разбираемо, че ние българите също искаме съвременни училища и университети за нашите деца, имаме претенциите за адекватно здравеопазване, за силна армия и надеждна полиция. Е, това струва пари. Няма как с рекордно ниски данъци от 10% да си осигурим всичко това.

Илюзия е, че ще надхитрим принципите на пазарната икономика и партньорите ни от ЕС. Това просто няма как да стане в обозримо бъдеще. С други думи, ние искаме нов тип бюджетна политика която от една страна да стимулира родната икономика, а от друга страна да осигури приемлива социална справедливост. Защото освен, че сме най-бедната страна в ЕС, ние сме най-социално несправедливата страна. Шепа българи контролират националното богатство, а на милиони българи са подхвърлени жалки трохи.

- От ГЕРБ ви критикуват, че алтернативният бюджет ще струва на хазната над 3 млрд. лв. - 1.13 млрд. от премахването на плоския данък, над 1 млрд. за осъвременяване на пенсии и 500 млн. лв. за покриване на дълговете на болниците. Как смятате да финансирате този дефицит.

- Нека да уточня, че не става дума за алтернативен бюджет, а за алтернативна бюджетна политика. Всъщност, това е по-важното. Моето категорично лично мнение е, че всяка данъчна реформа трябва или да е данъчно неутрална, т.е. да променя преразпределението на доходите между домакинствата, но да не намалява размера на данъчните приходи. Още по-добре би било, ако води до по-големи бюджетни приходи.

Имах удоволствието да участвам в такъв екип, който предложи по времето на правителството на Пламен Орешарски прогресивна данъчна скала, осигуряваща почти 500 милиона лева допълнителни бюджетни приходи. И то при положение, че пределният, т.е. най-високият подоходен данък, в този проект бе 28%, а физическите лица с месечен доход до около 1500 лева не плащаха по-високи данъци.

Нека да подчертая, че това ниво на предложените данъци по прогресивната скала е почти два пъти по-ниско от средното ниво за ЕС. Но партньорите ни от ДПС не подкрепиха нашия проект и уви той не можа да се осъществи.

Вижте, 95% от страните-членки на ООН имат прогресивно данъчно облагане. Няма нито една страна в света, която да е прокопсала от плосък данък. Освен това, обърнете внимание, че нашият плосък данък е уникум: недопустимо нисък от 10% (само „еталонът“ Босна и Херцеговина е с 9%). На всичкото отгоре са обложени и най-бедните. Това го няма и в най-десните либерални икономически режими.

Поради горните причини, считам, че проектът на ръководството на БСП за прогресивна данъчна скала трябва да бъде подобрен, т.е. да се промени скалата така, че в никакъв случай да не води до бюджетен дефицит. Ще се опитам на Конгреса да убедя делегатите с факти и аргументи.

- Какво ще се промени, ако болниците не бъдат търговски дружества. Те пак ще се финансират от клиничните пътеки на НЗОК.

- Здравният сектор е много специфична сфера, което предполага търсенето на мнение на експерти по здравен мениджмънт. Но за всички е ясно, че нашият модел е тотално сбъркан. Бюджетните пари за здраве растат главоломно, а резултатите са отчайващи. Както казва един приятел, „положението вместо да се влошава, става все по-трагично“.

Пазарните принципи вършат чудесна работа в стопанското развитие, но те са неадекватни за здравеопазването. Принципът ако имаш пари, живееш, ако не - умираш или страдаш, нито е пазарен, нито е човешки. В този смисъл, нашето предложение за извеждането на държавните и общинските болници от пазарната месомелачка е правилен. И е правилен, защото отново, в повечето страни по света е така, особено в социалните пазарни стопанства, към които уж се стремим.