Преди дни той обяви, че уверения от премиера и от парламента, че ще подкрепят предложението му. Лидерът на ВМРО дори каза, че продължава да настоява за връщането на казармата, а въвеждането на доброволна военна служба би било първата стъпка в тази посока. Няма държава, която икономически да е просперирала и да няма армия, аргументира се министърът.

Според Атлантическия съвет, сред чиито учредителите са бившите служебни министри на отбраната Велизар Шаламанов и Тодор Тагарев, обаче подобна промяна крие риск за отбраната на държавата и представлява опасност за демокрацията у нас.

От организацията смятат, че доброволната военна служба няма да реши съществуващите проблеми в армията ни и да направи въоръжените ни сили по-професионални, по-високотехнологични и интегрирани със съюзниците ни в НАТО.

„Военната служба“ в смисъла на познатите от миналото наборни армии е анахронизъм, съществуващ само в технологично изостанали държави. Тя може да осигури необходимото равнище на подготовка за боравене със съвременно въоръжение и техника само при продължителен период на военна повинност (поне 12-24 месеца) за войнишкия и част от сержантския състав. Такъв срок на доброволна военна служба ще осигури минимален брой кандидати и ще бъде напразна инвестиция, заявиха още от Атлантическия съвет.

Предложенията за въвеждане на „доброволна военна служба”, но в смисъла на „военна подготовка на цивилните граждани“ не трябва да се отхвърлят по принцип. Те обаче, не могат да заменят отсъствието на Национална програма „България в НАТО и Европейската отбрана“, която да създаде професионални, високотехнологични и интегрирани със съюзниците ни модерни въоръжени сили.

В този си вид направените предложения изместват фокуса от значимите въпроси за решаване в сферата на отбраната. Разширяването на възможностите за доброволно участие на цивилните граждани в отбраната на страната би имало ефект само при следните условия, подчертават от Атлантическия съвет:

- Налице е изграден подготвен, професионален и модерен „гръбнак“ на въоръжените сили в лицето на редовната армия;

- Цивилните граждани не носят краткотрайна „военна служба“, а преминават през интензивна военна подготовка, която е финансово и материално осигурена на съвременно равнище;

- Ресурсите, необходими за военната подготовка на цивилните граждани, не се осигуряват за сметка на изграждането на модерни и професионални редовни въоръжени сили;

- Подготвените цивилни граждани са включени в постоянно действащи редовни или резервни военни формирования като част от цялостна национална програма за развитие на отбранителните способности;

- Гарантира се стриктен гражданския контрол, който да пресече всички възможности под прикритието на въоръжените сили да се създават паравоенни организации или паравоенни формирования да получат официален статут.