Той дойде в Белия дом след скандали, обвинения и съмнения за намеса на руски хакери в изборите. Разследването за "руска следа" в президентските избори тече и неговите резултати са неясно засега.

Първата крачка на Тръмп като президент бе да атакува Обамакеър-здравната реформа на своя предшественик. Последваха укази за засилване охраната на границата с Мексико и намаляване на възможностите за имиграция в САЩ. Новият президент не се поколеба и да забрани изцяло достъп на граждани на 6 мюсюлмански страни.

Това предизвика буря от протести в самите Съединени щати, но не разколеба Тръмп. Той нанесе още един политически удар срещу част от мюсюлманския свят, като обяви през декември ,че САЩ ще преместят посолството си от Тел Авив в Ерусалим. Крачката доведе до неодобрението на повечето държави от региона, включително Турция.

Като добавим и обвиненията срещу Иран и желанието да се анулира ядрената сделка с Техеран, става ясно,че на външната политическа арена Тръмп застана срещу значителна част от арабския и мюсюлманския свят. Той има пълната подкрепа на еврейското лоби в САЩ и на Израел, но да решава близкоизточни конфликти само с еврейската държава едва ли е добро решение.

За да заглади острите конфликти, които предизвика, той обяви през декември победа над "Ислямска държава" в Сирия и Ирак. Вероятно е бил повлиян и от подобно, също доста спорно, твърдение на Владимир Путин, който обяви достигането на всички цели от руската военна интервенция в Сирия. В екологията новият президент също показа, че няма да си поплюва.

Той обяви излизането на страната му от Парижкото споразумение за климата, въпреки че цяла Европа, начело с Германия и Франция не одобриха тази стъпка. Отношенията с Русия, които Тръмп обяви по време на изборите, че ще подобри, са в най-лошото си състояние още от мандата на президента Обама.

Конгресмени и сенатори не му позволиха да прави каквото си иска с такива въпроси като санкциите срещу Русия. От време навреме той хвърля в публичното пространство твърдение, че трябва да се върви към взаимодействие с Москва, особено в борбата срещу тероризма, но никой не взима на сериозно това.

Президентът влезе в немислим преди години диалог със севернокорейския лидер Ким Чен Ун. Размени с него обиди, заплахи и подигравки. Не спечели нищо от това, освен може би в очите на някой крайни националисти в страната си.

Северна Корея остава заплаха за световния мир, явно вече притежава балистични ракети и атомно оръжие. Във вътрешен план проявите на Тръмп бяха подчинени на предизборното му обещание да постави "Америка над всичко". Неговата администрация прие най-големия военен бюджет на щатите за цялата им история като държава.

Икономиката на САЩ е във възход, макар че е спорно колко е допринесъл за това новият президент. Икономическият ръст за второто полугодие на 2017 година е над 3%, борсовият индекс Дау Джоунс чупи рекорди и достига невиждани нива.

Данъчната му реформа остави допълнителни пари в големите компании, а това винаги води до нов ръст на икономиката. Подобни стъпки и то успешни, имаше при управлението на Роналд Рейгън. Тръмп разреши нови инфраструктурни проекти като петролопроводи, проучване на газови и нефтени находища и пазарите реагираха положително на това.

Продължава да държи на стената по границата с Мексико, при това, заплатена от мексиканците. Какво може да се каже за първата година на Доналд Тръмп в заключение? Противоречива година и за САЩ, и за президента. Усложненията в световната политика явно не са по вкуса му и предпочитанията към лични контакти и изясняване на отношенията със световни лидери няма да му донесат спокойно президентстване.

Ако успее да подобри още икономическите параметри на щатите, той може да разчита на подкрепа от едрия бизнес и заетите в новите му проекти. Дали това ще е достатъчно обаче, за да завърши мандата си? Напоследък войната му с някои американски медии му спечели и съмнения в здравословното състояние, но лекарите успокоиха-Тръмп е здрав и може да си изпълнява задълженията пълноценно. Така че напред към втората му президентска година и дано тя да е по-малко противоречива.

Топ 5 на провалите му


1. Не успя да отмени Обамакеър напълно.
2. Северна Корея не дава вид, че се притеснява от "големия червен ядрен бутон".
3. Отношенията му със значителна част от арабския свят са доста обтегнати.
4. Не успя да прекрати разследването за негови връзки с Русия при изборите за президент.
5. Прословутата стена с Мексико така и не започна да се строи.

Топ 5 на успехите му

1. Намали данъците на корпорациите и оживи икономиката.
2. Намеси се по-активно от Обама в Сирия и постигна определени успехи там.
3. След някои неудачи успя да стабилизира екипа си и сега работи с хора, на които има доверие.
4. Рязкото му, на моменти и невъзпитано поведение срещу някои големи медии има успех, намаляват негативните публикации за него в САЩ.
5. Увеличи делът и ролята на САЩ в петролния сектор, страната му уверено увеличава дела си на световните пазари.