Решението отразява баланса между устойчивото икономическо развитие и благоприятната фискална позиция, от една страна, и от друга - предизвикателствата в структурно отношение, свързани с демографските развития, съобщи пресцентърът на министерството на финансите.

Като първи фактор за потвърждаване на настоящия рейтинг агенцията посочва устойчивото икономическо развитие и стабилната перспектива за растежа на БВП в средносрочен план, подкрепени от предсказуемата макроикономическа политика.

Българската икономика достигна растеж от 3,6 % и 3,4 % съответно за 2015 г. и 2016 г., по линия основно на ръст в частното потребление и нетния износ.

През следващите години експертите от Moody’s очакват растежът да продължи, подкрепен от подобрените условия на пазара на труда.

Вътрешното търсене ще бъде допълнително ускорено от динамиката на кредитирането и положителния принос на инвестициите към БВП, като резултат от по-доброто усвояване на средства от фондовете на ЕС.

От Агенцията прогнозират БВП да нараства в реално изражение с 2,9 % през 2017 и 2018 г.

Като втори фактор за рейтинга Moody’s определят добрата фискална позиция с ниско и намаляващо ниво на дълга и значителен фискален резерв.

Експертите отбелязват постигнатото преизпълнение на бюджетната цел през 2016 г., а именно реализираният излишък в размер на 1,6 % от БВП на касова основа и балансираното салдо на начислена основа, като резултат от по-висок от очаквания растеж и добрата събираемост, от една страна, и по-ниски от планираните капиталови разходи, от друга.

За 2017 г. агенцията очаква бюджетен дефицит в размер на 0,6 % от БВП. За следващите години прогнозата на Moody’s е за ограничаване на дефицита и постигане на балансирано бюджетно салдо към 2020 г.

Moody’s прогнозира спад на съотношението държавен дълг към БВП до 23 % през 2020 г., след достигнатото ниво от 29,5 % през 2016 г. В анализа се посочва още, че дългът на България е значително по-нисък от средния за страните със същия кредитен рейтинг (Baa2).

На трето място сред факторите за потвърдения рейтинг агенцията посочва структурните предизвикателства пред пазара на труда, свързани с демографските промени и характеристиките на работната сила, които биха могли да се отразят негативно върху дългосрочния растеж на икономиката.

Условията, при които Агенцията би повишила държавния кредитен рейтинг, са значителното ускоряване на фискалната консолидация и свиването на дълга до предкризисните нива, както и провеждането на структурни реформи, които биха повишили потенциалния растеж на икономиката.

От друга страна, действия за намаляване на настоящия рейтинг биха могли да се предприемат в случаи на възобновяване на политическата нестабилност и отклоняване от следваната стабилна макроикономическа политика, нов стрес в банковата система, въпреки че е малко вероятно, имайки предвид реформите в регулациите или при признаци за промяна в приоритетите на правителството за следваната политика на бюджетен дефицит и държавен дълг.