Това заяви в интервю за "Блумбърг" професорът от Нюйоркския университет Нуриел Рубини, който предсказа световната криза от 2008, цитиран от БГНЕС. Именно за това икономистът бе наречен "Доктор криза". Самият Рубини обаче предпочита да го наричат "Доктор реалист", обяви той пред българската си аудитория.

"Правителството се срина заради политиката на икономии и други проблеми, включително високите цени на енергията, които оказват влияние върху покупателната способност на домакинствата", заяви Рубини.
Премиерът Бойко Борисов подаде оставка на 20 февруари след масови протести срещу високите сметки на тока и ниските доходи.

"Има и някакъв елемент на корупцията, която е системна и хората са разочаровани от него", каза той. "Това, което липсва в България, а и други части на Централна и Източна Европа, е икономически растеж", каза Рубини.

"Има огромни загуби на работни места и покачване на безработицата, икономическият ръст е посредствен", доби известният икономист. Безработицата през януари достигна 11,9%, което е най-високото равнище от април 2005.

България трябва да намери начин за увеличаване на икономическия си растеж, обави още Нуриел Рубини, цитиран от Дарик. Той бе категоричен, че страната ни има добри макроикономически показатели и валутният борд е стабилен, въпреки оставката на правителството.
Рубини препоръча държавата да намери начини да стимулира растежа чрез инвестиции в частния сектор, например чрез публично-частни партньорства.

Има известно фискално пространство, за да се направят правилните капиталови разходи, така че да се избегнат някои от ключовите рискове, които стоят пред останалите страни - като банкова или финансова криза, или криза на дълга. При вас няма такива кризи, каза икономистът. Ето защо трябва да се помисли как ресурсите да бъдат използвани интелигентно, за да се подпомогне продуктивността на икономиката и най-вече частния сектор.

Според Нуриел Рубини няма пряка опасност от разпадане на еврозоната, но все още стоят сериозни проблеми пред региона като рецесията, дълговите проблеми и липсата на конкурентоспособност. Ето защо икономистът не изключва възможността след няколко години някои от по-малките икономики да излязат от еврозоната, ако не успеят да се справят.