Това става ясно от доклада за изпълнените мерки и дейности през 2017 г. при прилагането на Единната национална стратегия за повишаване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на разходите за спазване на законодателството 2015-2017 г., изготвен от Министерство на финансите (МФ). Правителството днес одобри документа, а малко след това той бе качен и на страницата на финансовото ведомство.

От текста става ясно, че в рамките на Европейския съюз, страните, където недекларираният труд е сравнително по-голям от средния за ЕС, са предимно нови страни членки на общността.

Сред държавите членки България отчита петото най-ниско ниво на недеклариран труд в частния сектор като дял от брутната добавена стойност през 2013 г. - 19,2%. За сравнение, за Балтийските страни и някои страни в Централна Европа, стойностите са в границите от 21,3 % до 27,3%.

Разглеждан като дял от използвания трудов ресурс, недекларираният труд в България се оценява на 17,8%, което обаче е петото най-високо ниво сред новите страни членки на ЕС, пише в доклада, цитиран от Инвестор.

Според документа друга често срещана практика е деклариране на минимални суми, върху които се плащат осигуровки, като служителите получават допълнително пари „на ръка” (в плик).

„Подобни нарушения са трудно доказуеми поради обстоятелството, че от тях в краткосрочен план са заинтересовани и двете страни (и работодателят, и работникът избягват плащането на осигуровки и/или данъци) и обикновено за тези пари „в плик“ не се оформя никаква документация или поне не такава, която да може да бъде изискана и използвана от контролните органи“, се посочва в доклада.

Според МФ в тези случаи обаче, при прекратяване на трудовото правоотношение на работниците се начисляват и изплащат обезщетения съгласно уговореното в трудовия договор, а не на базата на устно уговореното възнаграждение.

В случаите, когато изплащането на част от трудовото възнаграждение става без нарочен платежен документ, удостоверяващ плащане, а „на ръка”, то контролните органи са възпрепятствани да констатират това обстоятелство и да приложат предвидените в действащото законодателство принудителни административни мерки.

През 2017 г. се наблюдава увеличение от 22% на броя на предприятията, проверени за пръв път от Инспекцията по труда, с 6% е увеличен и броят на работещите, спазването на чиито права е било обект на контрол в хода на проверките.

Във връзка с изплащането на трудовите възнаграждения през дванайсетте месеца на 2017 г. са установени 22 012 нарушения, като се наблюдава спад от приблизително 36%. Размерът на установените неизплатени възнаграждения за 2017 г. е 28,8 млн. лева.

Като цяло през 2017 г. се запазва трайната тенденция от последните пет години за намаляване броя на работодателите, забавящи изплащането на трудовите възнаграждения. В резултат от намесата на контролните органи са изплатени забавени трудови възнаграждения в размер на 20,2 млн.лв.