Други 28 000 българи търсят работа, но не са незабавно на разположение, отчитат данните на Евростат, цитирани от БТА.

Последните данни на Агенцията по заетостта отчитат, че към края на февруари 2012 г. у нас е имало 376 000 безработни и около 10 000 незаети работни места.
Безработните за 2011 г. у нас са били около 370 000 души, от които 215 000 мъже и 155 000 жени. Безработните висшисти са били 42 000, хората със средно образование без работа - 207 000, с придобита квалификация - 134 000, с основно образование - 91 000, с начално и по-ниско образование - 31 000 души.

Според националната статистика, наетите лица в България за 2011 г. по трудово и служебно правоотношение са около 2,2 милиона души. От тях в обществения сектор се трудят около 600 000, а в частния - около 1,6 милиона души.

Сред икономически неактивното население на Стария континент (лица, които са нито заети, нито безработни на възраст 15-74 години) има 8,6 милиона, които са на разположение за работа, но не търсят, сочат данните на Евростат. Други 2,4 милиона души търсят работа, но не на всяка цена и не незабавно, отчита проучването.
По този показател в ЕС лидер е Италия, където близо 2,9 милиона души са на разположение за работа, но не търсят такава. Следват Испания - близо 900 000, Полша - близо 600 000, Германия - 590 000 души. Най-малко са „мързеливците” в Малта - 4000, Люксембург - 12 000, Кипър - 14 000, Литва - 19 000 и др.

Проучването на Евростат за пазара на труда в Европейския съюз показва, че през миналата година около 42 милиона европейци са се трудили на непълно работно време, като от тях 8,6 милиона души са желаели да работят повече часове.
Най-големи пропорции на хора, които са желаели да работят повече часове, са били открити в Гърция - 58 на сто, Латвия - 57 на сто, Испания - 49 на сто и Кипър - 42 на сто. От друга страна най-малкият процент хора, които са искали да работят повече часове, е регистриран в Холандия и Белгия - 3 на сто, Люксембург - 9 на сто, Чехия - 10 на сто.

Близо 2 милиона германци се трудят на непълно работно време, но биха искали да работят повече часове, показва статистиката на Евростат. По този показател най-активни са още във Великобритания - 1,7 млн. души, Испания - 1,2 млн. души и Франция - 1,1 млн. души. Най-слабо желаещи европейци да работят повече часове живеят в Малта и Люксембург - по около 4000 души, Естония - 12 000 и Кипър - 15 000.

Гражданите на Европейския съюз без проблем могат да работят до навършването на 74-годишна възраст, сочат други данни на Евростат, цитирани от в."Труд".
Според данните жените в ЕС са в добро здраве 8,8 години след навършване на 65-годишна възраст, а мъжете - 8,7 години.

От данните става ясно, че въпреки липсата на качествено здравеопазване хората в България са природно издръжливи. Те остават в добро здраве и могат да се трудят по-дълго от средния европеец. Българките се очаква да останат в крепко състояние на духа и тялото 9,9 години след навършването на 65 години, а българите - 8,8 години.