Използването на интернет, и в частност на социалните мрежи, като единствен начин за контакт, отказ от лични срещи или определяне на такива на публични места вместо в офис, от страна на предлагащите работа, са сигнали за евентуална измама, се посочва в съобщение на инспекцията. В тези случаи ГИТ няма правомощия да оказва контрол, но и за разследващите органи е изключително трудно да бъдат идентифицирани измамниците, за да бъдат предприети съответните мерки.

Сигнал за измама е и когато предприятие, което не извършва никаква дейност, сключва договори с работници с обещанието след това да ги командирова зад граница.

Всяко искане на такси и други плащания под каквато и да е форма за осигуряване на работа в чужбина са забранени. Законодателството изрично регламентира, че фирмите-посредници и предприятията, осигуряващи временна работа, нямат право да искат такси под каквато и да е форма. Заплащането трябва да бъде от работодателя, за когото осигуряват работна ръка.

Работодателите, които командироват свои работници и служители за изпълнение на дейности в чужбина, също нямат право да искат такси. Най-често се искат суми за издаване на формуляр А1 за командироването им, който се издава напълно безплатно от НАП. При евентуално плащане е наложително да се поискат документи, доказващи заплатените суми.

От началото на 2017 г. в България действат нови правила, регламентирани с промени в Кодекса на труда и в Наредба за условията и реда за командироване и изпращане на работници и служители в рамките на предоставяне на услуги, припомнят от ГИТ. Тези промени ясно регламентират, че осигуряването на поне минималното възнаграждение за приемащата държава се дължи от първия ден, в който работникът или служителят е започнал работа зад граница в рамките на предоставяне на услуги.

Преди промените минималното възнаграждение за приемащата държава ставаше задължително при командироване за повече от 30 дни. Изрично се регламентира също, че разходите за транспорт, квартира и други трябва да бъдат уговорени между страните предварително.

Новата нормативна уредба не важи при командироване в страните извън Европейския съюз, както и при служебни командировки, командироване за обучения, специализации, работни срещи, конференции и други. За тях важи досегашният ред за командироване, регламентиран в чл. 121 от Кодекса на труда.

При изпращане от предприятие, което осигурява временна работа, лицето трябва да сключи трудов договор с това предприятие, в който да е разписано при какви условия на труд в предприятието-ползвател ще работи. Трудовият договор трябва да съдържа данни за страните и определя - размера на основното и на допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер; условията за полагане на извънреден и на нощен труд и размера на заплащането им; продължителността на работния ден и на работната седмица, на дневната, междудневната и на седмичната почивка, както и дните на официалните празници в приемащата държава; размера на платения годишен отпуск; финансови условия на изпращането извън посочените (пътни разходи, квартира и др.).

Когато предприятие командирова зад граница свои работници и служители, с които има сключен и регистриран в НАП трудов договор, работодателят трябва да подпише с командированите и споразумение, в което се разписват всички условия на командироването, включително се регламентират и разходите за транспорт и спане. Всеки отказ за подписване на трудови договори и споразумения трябва да бъде сигнал за търсещите работа, че могат да станат жертва на измама, посочват от ГИТ.