Донка Добрева е училищен психолог в Стара Загора и преподавател по дисциплините от Философски цикъл. Завършила е бакалавърска програма по психология в ЮЗУ "Н.Рилски". Дипломиран магистър - психолог от ПУ "Паисий Хилендарски" в Пловдив. Обучава се в парадигмата на Позитивната психотерапия. Работи в сферата на образованието от 2009 година.


Засилва ли се агресията сред учениците или това усещане се създава от по-голямата степен на информираност на обществото, тъй като преди години подобни случаи не се оповестяваха?

- За съжаление статистиките в световен мащаб сочат значим ръст на агресивно поведение и насилие и то не само при децата. Истината е, че все по-ниска става възрастовата граница на проявяване на насилие и жестокост. Нараства броят на саморазправите при по-малките деца, при които все по-рядко се намесват родители или учители поради незнание или нежелание.

Рязко се увеличават самоубийствата, особено сред младежите, което е форма на автоагресия. Но агресията не съществува само в училище - в час или в междучасията. Тя е и в училищния двор, и на улицата.

Защо децата днес са по-агресивни?

- Защо ли? Няма как да се даде еднозначен отговор на подобен въпрос. Факторите, влияещи върху подобно поведение са индивидуални за всеки един случай. Най-често обаче, такова поведение се свързва с търсене на внимание и грижи. Това е начинът на детето да каже, че нещо му липсва. Когато едно дете е пренебрегвано, със занижена самооценка, несигурно и тревожно, то вижда заплаха в заобикалящия го свят. И е враждебно. Честите семейни конфликти, нарушената адаптация към условията на променяща се среда, примерът, който децата ежедневно виждат - всичко това няма как да не повлияе върху поведението им.

Разбира се, че ролята на семейството оказва голямо влияние върху крехката детска психика. Но не само то е отговорно. Децата прекарват голяма част от времето си в училище сред други деца и възрастни. И тук агресията би могла да бъде предизвикана от провокация, от желание да се създаде респект у съучениците, от чувство за малоценност, или в отговор на друга агресивна проява. Самите игри, които играят децата ни, филмите, които гледат, новините, с които ни заливат - агресията е навсякъде.

Кой носи вината?

- Случаите на агресивно поведение и насилие в училище не са малко и те веднага получават отзвук в публичното пространство. И веднага следват упреци, свързани с работата на училището, съответно с работата на учителите. И сякаш забравяме, че училището е минимодел на обществото. И че детето е дете не само в училище, а и в семейството. И в едно общество, изгубило себе си, изключително материализирано, комерсиализирано и с променена ценностна система. Тоест - всички ние сме част от това, което се случва и носим и вината, и отговорността за него.

Какви мерки трябва да бъдат взети, за да бъдат ограничена детската агресия от страна на институциите?

- Агресията може да бъде разгледана и в добра светлина, като инстинкт за самосъхранение и развитие. Но ние и нашите деца не живеем в идеална среда. И редица личностни, семейни, социални, физиологични и много други причини, преобразуват тази агресия в рушаща, в деструктивна. Насилието поражда насилие. Затова агресията не може да се ограничава чрез наказания и санкция, а чрез научаване още от най-ранна детска възраст на детето да осъзнава своите действия, желания и постъпки.

Научавайки се на контрол върху собственото си поведение, на компромиси, разбирайки другарчето си, как да прояви толерантност, как да решава конфликти - всичко това ще доведе до желаната положителна посока. На децата е необходимо да се осигури неагресивна среда. Инициирането на разговори, беседи, тренинги с цел превенция, а не корекция на агресивно поведение. И работата да включва ученици, учители и родители, като се подхожда индивидуално и конкретно към всяка една личност.

Защото не бива да забравяме, че децата също са личности. И друго важно нещо - в нашето общество агресията не само, че се допуска, а и се възприема като фактор за житейско преуспяване. Стимулира се, дори. За да бъде това ограничено е нужно да се създаде нова ценностна система - трудна задача за много поколения напред. Редица социални институции в България, съвместно с училищата и детските градини работят в посока създаване на програми за превенция на такова поведение.

Родителите в България водят ли децата си на психолог или все още това е нещо чуждо за тях?

- Моят опит показва, че в последните години доста родители инициират консултации с колеги. Което ми вдъхва недежда, че доскорошната тема "табу" не стои на дневен ред. Въпросите, по които се търсят специалистите, са най-разнообразни - от "не знам какво да правя с моя пораснал тийнейджър" до "детето ми е много плахо и свито". Интересното е, че и много деца сами проявяват желание и се стремят към контакти с училищния психолог по различни теми. 

Трябва ли да има промяна в училищната система за справяне с агресията?

- Факт е, че съществуват не малко програми, разработени от специалисти, които са в посока превенция на агресивно поведение. Но нещата се случват изключително бавно и трудно. Отношенията в училищната среда обаче е добре да се разглеждат като равностранен триъгълник, на чийто върхове се намират учници от една страна, учители от друга и родители от трета. Тоест, ако една от тези страни абдикира, то работата на другите две ще е неефективна.

Необходимо е да се работи в екип и да се обхванат всички страни. Но ако не се случи промяна в училищната среда, ще продължаваме да коментираме поредния случай на агресия в училище. И не нови инициативи на стар глас, а реални работещи програми. Не само знания, а и умения как да се справим с живота. Така, че промяната в училищната система не само е необходима, а и наложителна.

Във всички училища в България ли има психолог?

- Далеч не всички училища в България имат целодневно работещ психолог. Статистиката на МОН към края на 2016 г. показва, че от близо 2600 училища у нас само 692 разполагат с педагогически съветници. Едва 389 от тях пък имат психолог, който да помага на проблемните деца. Но психологът не е магьосник и не разполага с магическа пръчка, с която да успее да овладее агресията в училище и да не допусне да излезе зад оградата на училищния двор. Цялото общество - институции, родители, учители и т.н. трябва да се включат в дейностите по ограничаване на агресията изобщо.