Националното проучване е проведено в периода 19-25 септември от агенцията, пише вестник "Преса", цитиран от БГНЕС.

На тези калкулации следва да се гледа като на ориентировъчни и да се има предвид, че в тях не е включен вотът в чужбина.

В рамките на последния месец декларираната избирателна активност е нараснала с около 5%. Тези, които твърдят, че със сигурност ще гласуват и са решили за кого, представляват 58% от всички избиратели. А посочилите и конкретната избрана от тях партия са малко над 62%.

Това означава, че ако тези намерения се потвърдят, между 3 400 000 и 3 600 000 ще се възползват от правото си на глас в неделя. На изборите за парламент през 2013 г. гласуваха малко над 3 600 000 души. С основание може да се предположи, че това е броят на активните в политическо отношение граждани у нас.

Сега махалото определено се намира вдясно и това води до подобряване на резултата на ГЕРБ. Според данните от проучването вероятното увеличение спрямо 2013 г. ще бъде от порядъка на около 250 000-300 000 гласа.

Може да се предположи, че в предишната кампания тези гласове бяха изгубени от партията на Бойко Борисов в последния момент заради аферата "Костинброд".

С декларирана подкрепа от около 200 000 гласа Реформаторският блок също изглежда сигурен участник в 43-тото народно събрание.

На тези избори традиционната десница излиза консолидирана с нов проект и изглежда че отново ще заеме мястото, което имаше синята коалиция.

Дясното политическо пространство по всяка вероятност ще се допълни и от Патриотичния фронт. Кампанията на националистите показва възходяща линия и към момента подкрепата за тях ги поставя над 4%-ната бариера.

По същество коалицията между НФСБ и ВМРО-БНД измества "Атака".

След електоралния шок, който БСП получи на изборите за Европейски парламент, прогнозата за резултата на социалистите изглежда най-рискована. Декларираните нагласи обаче показват, че сред левия електорат настъпва сериозна консолидация.

АНКЕТА: За кого ще гласувате на 5 октомври?