Майка на дете с увреждания емигрира заради него

Родители на деца с увреждания за пореден път излизат днес на протест с черни балони, за да искат реформа в социалната система.

13:23 | 18 април 2018 117 739 NOVA Broadcasting Group

Красимира Обретенова е майка, която е била на всеки един подобен протест от 15 години. Напуснала е родния Добрич само, за да е по-близо до здравните грижи в София.

Днес обаче няма да бъде на площада - тя протестира, напускайки България. Красимира вече е здравен емигрант.

„За първи път от 15 години няма да участвам физически в протест на родители на деца с увреждания”, заявява Обретенова пред Нова телевизия. Вместо това събира живота си в няколко куфара и утре напуска България.

„Тя изостави мен и детето ми, аз изоставям нея”, заявява Красимира. Детето й се казва Пасионария и е на 16 години. Родена съвсем здрава, но като бебе менингит й нанася непоправими увреждания.

„Това е моята форма на протест, аз не мога да направя нищо повече”, категорична е майката. В продължение на 16 години е вярвала в обратното.

Красимира Обретенова е сред първите родители на деца с увреждания, които излизат на протест. „Проблемът не е в увреждането на децата ни, а проблемът е в системата”, смята тя. Преди 8 години решава да е по-близо до системата и до всички здравни и социални институции и се мести да живее в София. Но по думите й се сблъсква с абсурд след абсурд.

„Можете ли да си представите, че няма лекарство за епилепсия? Искаме нещо елементарно, ако в метрото направи гърч да й пръсна спрей. Сега се справям с течен диазепам... Ама нали се сещаш как вадиш шише, спринцовки, детето ти се гърчи”, обяснява Красимира. Тя е жената, осъдила социалното министерство за начина, по който предоставя помощни средства. Но казва, че от това не последвало нищо.

„Моята дъщеря получи сколиоза заради скапаната социална количка”, твърди майката. Абсурдът е, че щом детето е в количка, отказват да дадат ортопедични обувки... Обувките не са защото ще ходи, а, за да не му се изкриви ходилото.

За Красимира всяко явяване в лекарската комисия, която трябва да определи уврежданията на Пасионария, е изпитание. Защото от един лекарски подпис зависи и парите, които получава от държавата. А само едно шише със специална храна на дъщеря й струва 7 лева. На ден са й нужни три или 21 лева, 600 на месец...

„Тази система за пети път ще ми каже, че дъщеря ми е дефектна... За пети път! Да, тя е пораснала, но нито е прогледнала, нито ще прогледне, нито е проходила нито ще проходи! И аз пак ще трябва да ходя да заработя заплатата на хората в ТЕЛК”, заявява Красимира.

Заради всичко това тя не пропуска нито един протест на площада през последните 15 години. Досега.

„За мен емигрирането е начин на протест. Не искам да участвам повече в издръжката на тази администрация”, категорична е майката.