Почти всички къщи в квартала имат издадени удостоверения за търпимост в общината, като това е станало в периода ноември 2010 г. - юли 2011 г., а някои от постройките са вписани след констатацията на ДНСК като незаконни, съобщи БНР.

Ако се съборят всички 124 къщи от списъка на Държавната агенция за национален и строителен контрол, над 700 души ще останат на улицата.

"Хуманитарният проблем е неизбежен, ако не се ангажират държавните институции на най-високо ниво", предупреди кметът на Гърмен Минка Капитанова.

Тя обясни, че по адресна регистрация към момента ромският квартал има 801 жители.

От четирите семейства ,чиито единствени домове бяха принудително съборени в началото на седмицата, само едно е останало в квартала при близки роднини.

Ромите в махалата настояват държавата да спре "наказателната акция", с аргумента, че никоя институция не се е ангажирала да осигури временно настаняване на най- уязвимите семейства. Като причина те посочват и уверенията на предишния кмет Ахмед Башев, че всичко е узаконено в общината.

Ромите са категорични ,че ще събират пари, за да съдят общината, защото се чувстват измамени.

Рано тази сутрин сградата на местната администрация в Гърмен бе обградена от полиция и протестиращи.

Органите на реда успяха да осуетят намерението на протестиращите българи да блокират работата на местната власт в знак на несъгласие с резултатите от действията на държавните институции и местната власт.

"Над 20 полицаи направиха кордон пред сградата много преди 8 часа сутринта. Въобще не бе направен опит да се атакува общината, а хората само се разходиха по пешеходната пътека", споделиха служители на община Гърмен, цитирани от БТА.

Днес протестиращите получиха отговор от общината на 14-те въпроса, които бяха задали преди време. Те са свързани най-вече с желание да се разкрие истината за адресните регистрации, които са правени през последните години в ромския квартал, както и начинът, по който са се продали някои от имотите там.

"Дадохме им всички данни, които има в общината. За част от информацията обаче писахме писма до съответните държавни институции, тъй като ние не разполагаме с нея", заяви кметът на общината Минка Капитанова.

"Държавата е силна само в наказателните мерки, но когато трябва да поеме социален, здравен или образователен ангажимент към ромския етнос, тя се оказва безсилна", коментират жителите на Гърмен.

Един от организаторите на протестите Иван Байрактаров каза, че е поканил ромско семейство да се настани в негов имот, но все още няма отговор. Той допълни, че и други жители на селото са съгласни да приютят останалите без дом след събаряне на незаконните постройки.

Тази вечер протестиращите жители на Гърмен ще отидат до Марчево.

Вчера кметът на Община Гърмен Минка Капитанова заяви, че проблемът с останалите без дом роми в кв. "Кремиковци" не може да бъде решен от общината, затова ще се търси решение при премиера и президента.

На 29 юни бяха съборени първите пет незаконни постройки в ромската махала на Гърмен. Семействата, обитавали тези къщи обаче, отказаха да ползват предложените им социални услуги от Агенцията за социално подпомагане.