Дир. бг припомня бурните събития в началото на Прехода, белязали завинаги България.

Всичко започва с шествие на Независимото студентско дружество с искане за автономия на университетите. Спонтанно се образува жива верига край Народното събрание, към която се присъединяват граждани. Исканията се увеличават - множеството се обявява на незабавното премахване на член 1 от Конституцията, който по онова време гарантира ръководната роля на БКП. Недоволните  викат: "Долу член първи, веднага!" и отказват да си тръгнат, макар да са призовани за това дори от учредения няколко дни по-рано СДС.

За да успокоят хилядите, събрани пред парламента, първо излизат председателят на парламента Станко Тодоров и депутатката от БКП Нешка Робева. Не успяват. Затова пред множеството се изправя генералният секретар на БКП и председател на Държавния съвет на Народна република България Петър Младенов, сменил Тодор Живков начело на държавата след 10 ноември същата година.

"С този екстремизъм вие вкарате България в пропастта“, заявява Младенов по мегафон.

Думите му обаче се чуват слабо, а хората го освиркват.

Ядосан, той, заобиколен от охраната от УБО (предшественик на НСО - б.р.), се обръща и тръгва обратно към централния вход на парламента. Това успява да улови камерата на журналиста от БНТ Евгений Михайлов, който в суматохата се оказва изтикан зад Младенов и така прави един от най-скандалните записи в новата ни история.

„Той се спря пред входа на Народното събрание, на около един метър от мен, а всички камери бяха от другата страна. Точно в този момент, обръщайки се към министъра на отбраната Добри Джуров, афектирано произнесе: „Най-добре е танковете да дойдат“, разказва по-късно Михайлов.

Тъй като записът не е много ясен, в годините се водят спорове дали Младенов не е казал “По-добре Станко да дойде” (Станко Тодоров - б.р.). Други пък подозират, че може да е казал “По-добре танковете ли да дойдат?”. Твърди се дори, че записът е манипулиран, но фактите говорят друго.

В началото режисьорът казва за репликата само на няколко души, на които има доверие, но не може да излъчи видеото, защото единствената по това време телевизия е цензурирана от управляващата партия.

Едва след насрочването на първите свободни парламентарни избори след идването на демокрацията, провели се на 10 юни 1990 г., Евгений Михайлов предлага записът да бъде излъчен в предизборната кампания на СДС. Твърди, че тогава никой от лидерите на синята партия не е пожелал това. По-късно Петко Симеонов, член на ръководството на СДС, разказва, че е бил извикан от Петър Младенов, който го е заплашил, че ако пуснат записа, ще оповести кои от сините са сътрудници на Държавна сигурност.

Михайлов разказва още, че заедно с режисьорката Малина Петрова решават да включат видеото в телевизионното предизборно студио на СДС на 14 юни - между първия и втория тур на изборите.

Веднага след това по телевизията е изчетено опровержение от Петър Младенов, който междувременно - на 3 април 1990 г., е избран от парламента за председател (президент) на НРБ. В него той твърди, че кадрите и звукът са монтаж. Веднага започва разследване, а Михайлов е подложен на 20-часов разпит.

На 21 юни започналите междувременно стачка студенти настояват да бъде направена експертизата на записа. Именно тогава протестиращите създават Града на истината.

На 2 юли Михайлов се изправя пред студенти в зала 272 на Софийския университет и се заклева в децата си, че записът е автентичен. Призовава и Младенов да направи същото. Той, разбира се, не прави това. А студентите продължават да настояват с протести за оставката му.

На обвиненията, че анализите са били правени на копие от оригиналната касета, а самата тя никога не е била изследвана, Евгений Михайлов отвръща, че това са лъжи. По думите му касетата е изискана от следствието и занесена в студиото на телевизията, в която е събрана специално назначена експертна комисия. Той твърди, че преди това е бил следен и е имало имало опити тя да бъде унищожена. Михайлов уточнява, че оригиналът е прехвърлен на всички възможни носители, но преди това е бил изгледан от комисията. После касетата е опакована и запечатана от председателя на комисията, а върху нея са поставени подписите на всички членове. Така стои и до днес, твърди в наши дни режисьорът, който подчертава, че няма проблем и сега да бъде направена нова експертиза.

„Аз се страхувах да не бъде изтрит записът, защото специалисти по видеотехника ми казват, че може да бъде изтрит записът с магнитно лъчение. Тогава спецслужбите бяха иззели от всички присъстващи записите и се опитваха дълго време да стигнат до тази касета“, казва още Михайлов.

Резултатите от експертизата на записа наистина са категорични - той е автентичен. 32 членове на комисията приемат, че Младенов казва „Най-добре е танковете да дойдат“, само двама смятат, че думите му са "по-добре е“.

В мемоарната си книга „Пожарът 90“ ген. Атанас Семерджиев също признава, че записът е автентичен, но шефове от МВР и екипът на Младенов се наемат да "докажат", че е фалшификация. Семерджиев, който тогава е началник на Генералния щаб на армията, не крие също, че вечерта на 14 декември е получил два пъти заповед от министъра на отбраната ген. Добри Джуров танковата бригада в Горна Баня да бъде приведена в повишена бойна готовност. И двата пъти обаче той отказал да се подчини. 

След като разследването показва, че записът е истински, Младенов е принуден да се извини. Лидерът на СДС Желю Желев и Виктор Вълков от БЗНС заявяват, че приемат извинението му и призовават да се прекратят стачните действия.

„Студентите и хората от Града на истината обаче не ги послушаха. Не искаха начело на държавата да е политик лъжец”, коментира след години Михайлов.

В крайна сметка, на 6 юли Петър Младенов подава оставка и слага край на политическата си кариера.

На 1 август 1990 г. Велико Народно събрание избра за президент д-р Желю Желев с вицепрезидент Атанас Семерджиев.


28 години от 10 ноември 1989 г. - дългият път на демокрацията