Днес председателят на парламента Цецка Цачева покани в кабинета си представители на четирите партии, министъра на правосъдието Христо Иванов и вицепремиера Меглена Кунева, за да започнат консултации по актуализиран вариант за промени в Конституцията, които пряко касаят съдебната власт.

Парламентарните групи вече получиха проект, но той е изработен от Министерството на правосъдието и ГЕРБ и не е консултиран с другите партии.

Реформаторският блок пък ще внесе свой проект, една от основните идеи в който е с 3/4 от депутатите да може да се задейства процедура за освобождавате от поста на главния прокурор при нарушение на Конституцията и законите.

"Защо главният инспектор да може да бъде назначаван с две трети от народните представители, а на прокурора да не му се иска импийчмънт? Ние искаме да се предлага от НС на Висшия съдебен съвет да предложи на президента освобождаване на главния прокурор. Предлагаме това да стане от следващия мандат на главния прокурор", коментира пред БНР Димитър Делчев.

Самият Сотир Цацаров коментира пред журналисти, че едва ли някой ще погледне добре на това главните прокурори и председателите на върховните съдилища да могат да бъдат сменяни "като в близки балкански страни".

Той подчерта, че одобрява друга идеята - за парламентарен контрол върху главния прокурор, но в искането на РБ проблемът бил друг - доколко този поход, такива стремления за овладяване на прокуратурата ще бъде реализирани.

"Що се отнася до това какво, как и по какъв начин - докато не видя нещо написано, а до момента чувам само словоизлияния, абстрактни политически идеи, които се опитват да добият юридически привкус – не мога да кажа нищо друго. ", каза Цацаров, цитиран от БГНС.

Той бе категоричен, че проблемът за него не персонален и подчерта, че затова дали парламентът ще може да освобождава с мнозинство 3/4 има произнасяне на КС.

"Някак си тези критики, които ги чувам тук ежедневно от реформатори, псевдореформатори, нереформатори и т.н. - не, че прокуратурата работи перфектно, но никой не ми ги каза в Брюксел", добави главният прокурор.

От ПФ пък се оплкаха, че готвените промени като цяло не са били съгласувани с тях. Те са против и това да става за толкова кратко време.

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов заяви още:

"Промените в Конституцията ще се превърнат в предизборна кампания. С тези промени в Конституцията никакви реформи не могат да се направят".

От АБВ пък смятат, че Висшият съдебен съвет не трябва да бъде разделян, а че ако това стане без избор на Велико Народно събрание, промените ще бъдат противоконституционни.
Идеята е кадровият орган да бъде разделен на две колегии - съдийка и прокурорска.

"Има неща, които будят безпокойство, че са за ВНС – начинът на конструиране на ВСС, начинът на определяне на квотите, начинът на разделяне на ВСС", коментира Румен Петков.

По думите му това е все едно Народното събрание да работи през комисиите си, а не да взима решение в зала.

Междувременно, макар ДПС да не участваха в консултациите, Алиосман Имамов  заяви, че на този етап не са изчистени процедурите за намаляване на мандата на ВСС, структурирането на отделните колегии и техните функции.

От „Атака“ също поставиха под съмнение тези промени.

"Не мога да си обясня какво толкова ще се промени в работата на ВСС, ако се раздели на две колегии? Тези гаранции, които се търсят за независимост на отделните професионални гилдии, като че ли не са убедително защитени. Защо смятаме, че съдиите ще станат по-независими?", коментира депуатът Явор Нотев, който е адвокат по професия.

Сърцевината на реформата е разделянето на ВСС на две, заяви обаче след консултациите Меглена Кунева, която подчерта, че те текат в рамките на стратегията за съдебна реформа, приета с мнозинство от 161 депутати, съобщи БТА.

"На този етап търсим в момента съгласие в рамките на управляващото мнозинство. Има разнобои всякакви, има различни мнения и допълнителни предложения", коментира пък Христо Иванов.

АНКЕТА: Необходима ли е промяна в Конституцията?