При нужни 8 гласа, пет от депутатите гласуваха "за", шест - "против", а един - Явор Хайтов от БДЦ, се въздържа. В неговата група се отличи разногласие, защото колежката му Красимира Ковачка гласува "за", предаде БГНЕС.

Проектът беше подкрепен от вносителите - ГЕРБ, Реформаторския блок и Патриотичния фронт, а срещу него се обявиха БСП, ДПС, АБВ и "Атака".

Предстои да влезе за гласуване в пленарна зала, където също да бъде подложен на гласуване. Според председателя на комисията Димитър Лазаров от ГЕРБ има шанс проектът да бъде подкрепен от нужните 160 гласа.

Върховният административен съд и Висшият съдебен съвет вече обявиха, че промените не могат да бъдат направени с обикновено, а само с Велико Народно събрание. Според някои конституционалисти обаче не е нужно свикването на такова.

Промените предвиждат разделянето на ВСС на две колегии - съдийска и прокурорска, като общите решения ще се вземат от пленум. Предвижда се мандатът на ВСС да бъде намален от пет на четири години. Министърът на правосъдието ще председателства Пленума на ВСС, като ще може да участва и в заседанията на двете колегии и да се изказва. Министърът няма да участва в гласуванията, а при негово отсъствие пленумът ще де председателства от председателя на ВКС.

Съдийската колегия ще се председателства от председателя на ВКС, а прокурорската колегия - от главния прокурор. Предвижда се пленумът да управлява недвижимите имоти на съдебната власт, като досега това беше правомощие на правосъдното министерство.

Поправките предвиждат и въвеждане на нови правомощия на Инспектората към ВСС. Той ще може да прави проверки за конфликт на интереси на съдии, прокурори и следователи, да проверява пълнотата и верността на имуществените декларации, да прави проверки за установяване на прояви, уронващи престижа на съдебната власт и такива, свързани с нарушаване на независимостта на съдиите, прокурорите и следователите.