"Банките са двигателят на финансово-политическата машина, която чрез огромния си финансов ресурс, успешно си „пазарува“ устройващото я законодателство."

Това каза пред Дир.бг адвокат Десислава Филипова, председател на фондация „Център за европейска интеграция на България и защита правата на човека”.

Още през февруари 2014 г. тя внесе жалба до Европейската комисия, в която посочи, че чл. 417 от ГПК, който позволява длъжник на банки и кредитни институции в България, да бъде осъден по бърза процедура, без възможност да се противопостави, а имуществото му да се продаде, са действия в нарушение на правото в ЕС.

През 2015 г. ЕК пристъпи към същински действия срещу България, заради принудителното изпълнение спрямо длъжници. Българският парламент също наскоро най-сетне отчете факта, че у нас всеки кредитополучател е мамен „законно” и не може да защити правата си. Адвокат Филипова бе едно от главните действащи лица за пробива да бъдат приети на първо четене в парламента промените в ГПК, които да ограничат правата на банките и частните съдия-изпълнители /ЧСИ/.

Остават, обаче, много въпросителни, как на практика ще се решават отделните казуси.

- Адвокат Филипова, в какво се състои всъщност реалният пробив с промените, които бяха гласувани на първо четене в парламента?

- Хората не разбират как да тълкуват това "някой да не е плащал преди 2007 г."

- Какво ще стане с хората, които сега, в момента трябва да напуснат жилищата си, продадени както се казва, "на ръба" преди спасението?

- Промените в Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ са належащи, за да се сложи спирачка на банките и на ЧСИ и да се спре ограбването на българите и на техния бизнес, самоубийствата и принуждаването на стотици хиляди хора да търсят оцеляване в чужбина. Банките мамят клиентите си чрез надписване на лихви и такси. Част от тях заблудиха кредитополучателите да взимат кредити в лева или евро, а по документи да са изразени в швейцарски франкове, и така прехвърлиха върху тях валутния риск от поскъпването на франка, като натрупаха свръхпечалби.

Минаха 11 години от създаването на частното съдебно изпълнение. ЧСИ и техните многобройни порочни практики дотук, показват, че е крайно време за промени. Има прекалено много сигнали и факти за прилагане на различни схеми от страна на частните съдебни изпълнители - надписване на такси, фиктивни призовавания на длъжника, манипулиране на търгове за публична продан на имот, за да бъде придобит на безценица от "наш човек" и т.н.

Въпросът, който ми задавате, касае едно от предложенията за промени - абсолютната давност. Автори на предложението са партия ГЕРБ и патриотите, които също се включиха с подобно предложение, но тази идея не е част от законопроекта, иницииран от Омбудсмана г-жа Мая Манолова, за изготвянето на който участвахме група общественици и юристи.

Пояснявам, че давността е 3, или 5-годишна, в зависимост от вида на задължението. Тази давност подлежи на спиране и на прекъсване: със завеждане на съдебно или изпълнително дело, с отделните действия по събиране на дълга и пр. След прекъсването давността започва да тече отново и така до безкрай. С абсолютната давност се предвижда, че независимо от прекъсването, след изтичането на 10 години, дългът се погасява. Лично аз съм против въвеждането на такава давност, чиято правилна алтернатива е приемане на закон за фалит на физическите лица.

Мнозина очакват абсолютната давност и виждат в нея през розови очила своето спасение. Всъщност, във варианта на ГЕРБ ще бъдат отрязани най-нуждаещите се от защита – кредитополучателите и всички други, чиито задължения са обезпечени. Законопроектът предвижда погасяване поради абсолютна давност само на необезпечените вземания срещу физически лица. Обезпечения са ипотеките, залозите и поръчителствата, а малко са банковите кредити без такива обезпечения.

Законопроектът е и доста объркан, тъй като възбраните и запорите, които понякога се налагат в хода на съдебните дела и винаги от съдебните изпълнители, също са обезпечения, така че ако се приеме в този му вид предложението, ще се окаже, че нито един дълг не е погасен поради абсолютна давност. Хората очакват да започнат на чисто след приемането на промените, но никой не им разяснява, че давността в гражданското право не се прилага „служебно“, т.е. автоматично, а отново ще трябва да водят дела, което означава нови разходи за държавни такси и адвокатски хонорари. Такава давност за мен е неприемлива, защото това означава миниране на гражданския и търговския оборот и ощетяване на мнозина, тъй като ще се погасят по давност и дълговете за издръжка, за трудово възнаграждение, за наем, неплатени ток и други консумативи от наематели и др.

Положителен опит в посока избягване на тази несправедливост е предложението на патриотите, които предлагат задълженията на работодателите, или обезщетенията за непозволено увреждане, да не се погасяват по давност. Но дори и в техния вариант се поставят в опасност нормалните отношения – създава се огромен риск редица добросъвестни хора да не получат парите си заради давността.

Убедена съм, че от такъв закон ще спечелят недобросъвестните, склонните към злоупотреби и ви гарантирам, че по делата ще започнат да се прилагат всякакви хватки да се бавят делата, което в съчетание с тромавото правосъдие, особено в София, където чакаме по две години за първо заседание, ще доведе до ощетяване на коректните хора.

Затова за мен най-доброто разрешение е да се изготви и приеме закон за фалит на физическото лице, с който от дълг да се освобождават добросъвестните и действително нуждаещите се, и така тези хора да „рестартират” живота си.

До приемането на измененията в ГПК, срещу всички длъжници се прилага досегашният ред и не е възможно, с влизането в сила на промените, да се преуредят старите отношения. Подобна регулация ще противоречи на принципа за правна сигурност и ще бъде отменена от Конституционния съд, който вече се е произнасял в подобни хипотези. Пострадалите обаче имат възможност да се обърнат към Съда в Страсбург и да потърсят обезщетение, ако с изпълнителните дела са нарушени правата им, гарантирани с Европейската конвенция за защита правата на човека. Наскоро излезе решение срещу Словения, която е осъдена да плати 85 000 евро обезщетение, защото заради минимален дълг е продаден недвижим имот на длъжника. Предвид масовите и драстични нарушения от страна на ЧСИ, очаквам лавина от спечелени дела от български граждани и фирми в Страсбург.

- До каква степен промените „ограничават” правата на ЧСИ? С какво на практика няма да могат да злоупотребяват?

- Преди да ви отговоря, ще скицирам предложенията ни: Досега, при повечето от нарушенията, длъжниците можеха да се оплачат само на „арменския поп”, тъй като нямаха право да се жалят пред съда. Предлагаме да се разшири кръгът от злоупотреби, за които длъжниците могат да потърсят бърза съдебна защита: възможност да се обжалва оценката, за да се преустанови практиката да се продават имоти за жълти стотинки; да се обжалва отказа на ЧСИ; да спрат, или прекратят делото.

Много са случаите, в които лицето е платило изцяло, но за да бъде товарено с още такси, делото не се приключва и не се вдигат запорите на заплатата му, а на фирми се блокира бизнесът, като се оставят запорите върху сметките им.

Трябва да има възможност да се жали извършването на удръжки от заплати и други приходи, при спряно изпълнително дело; да се обжалва назначаването на трето лице за пазач на имота на длъжника, без да има основание по закон. Защото по тази схема мнозина бяха извадени от имотите им, много преди публичната продан.

Предлагаме и промени, които ще доведат до стимулиране на доброволното плащане. Логично е, когато длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, т.е. бързо и без да създава много работа на ЧСИ, да не го товарят с пропорционална такса, а да плати само за реално свършеното от ЧСИ.

Създаваме съразмерност между дълга и налаганите запори и възбрани – вече няма за един дълг да се запорират всички сметки, заплатата, колите и да се възбраняват имотите на длъжника, с което той да е натоварен с такси, а и да не може да се разпорежда с недвижимостите и колите си. ЧСИ трябва да бъде дисциплиниран да избере начин на изпълнение, съответстващ на дълга. Така ще се сложи край на безумия като това да се продава цял имот, за да се покрие дълг от 100 лева.

Създаваме гаранции, че занапред няма да се правят удръжки от майчински, социални помощи и обезщетения, и от несеквестируемите части от трудовото възнаграждение и пенсията. Променяме правилата за призоваване, чрез залепване на уведомления по входове и врати. Мнозина бяха осъдени, без въобще да са научили за делото си. Кога поради немарливост на призовкарите, кога злоумишлено. Особено когато ЧСИ връчва осъдителни заповеди по чл. 417 ГПК.

С тези промени ще осигурим защита на всички хора, включително от пострадалите от монополистите. Необходими са и промени в прословутия чл. 417 от ГПК. Проблемът в него е, че дава право на банките, които са основните „работодатели“ на ЧСИ, да съдят клиентите си в производство, в което кредитополучателите не вземат участие, а съдът действа като пощенска кутия, без да правораздава. По закон е задължен да приеме твърденията на банката за размера на задълженията за достоверни, и на практика се е превърнал в манифактура за изпълнителни листа.
Съдът не отчита, че банката може да е вдигнала лихвата в нарушение на закона, и така да е докарала клиента си до неплатежоспособност.

Затова предлагаме банките въобще да нямат привилегията да съдят клиентите си по бързия ред, или поне изпълнителното дело да се спира, ако кредитополучателят оспорва дълга. Тъй като частното съдебно изпълнение доказа, че самоконтролът му не е ефективен, а и няма логика в предположението, че „вълкът ще се контролира как да яде агнето”, разширяваме правомощията на Министъра на правосъдието при дисциплинарните наказания, на които предлагаме увеличение.

 - Как гледате на "такса обслужване" в банките по сметки, по които няма де факто никакво обслужване - хората са си замразили там едни пари и понякога, като отидат да си закрият мъничката сметка, се оказва че не само вече нямат нищо в нея, ами са станали длъжници за "обслужване"...

- Вярно е, че банките злоупотребяват с таксите, които налагат. Наскоро една колежка беше установила, че с наглостта и алчността си налагат „такса запор“, макар че по закон са длъжни както всяко лице, получило запорно съобщение, да го изпълняват. Те допълнително утежняваха длъжниците с тази такса, начислявана както излиза за това, че изпълняват закона. Но конкретно за „такса обслужване“ при малки сметки и особено при сметки без авоари в тях, съветвам хората да ги закриват.

- Каква е следващата крачка в борбата с банките?

- Вече постигнахме допълнения към Закона за ипотечните кредити /Закона за кредити за недвижими имоти на потребители/, по който работихме при приемането му с Димитър Байрактаров /б.р. тогава депутат от групата на патриотите/. С него извоювахме защита на бъдещите кредитополучатели, включително на старите, които рефинансират, и по този начин минават под защитата на новия закон. На този етап голямата битка остава отпадането на привилегията на банките да се снабдяват по бързия ред по чл. 417 от ГПК с изпълнителни листа.

Съмнявам се, че на второ четене на четирите внесени законопроекта за изменение на ГПК, предложението ни за приравняване на правата на банките, с тези на всички останали търговци, ще бъде прието. Банките са двигателят на финансово-политическата машина, която чрез огромния си финансов ресурс, успешно си „пазарува“ устройващото я законодателство.