Спешните отделения няма да могат да се приватизират

Спешните отделения няма да могат да се приватизират, а в приватизираните болници ще се запази лечебната дейност.

18:44 | 29 юни 2015 84 111 БГНЕС

Това заяви пред журналисти преди заседанието на Надзорния съвет на НЗОК зам.-министърът на здравеопазването д-р Ваньо Шарков, помолен за коментар относно проект за промени в Закона за лечебните заведения.

"В закона е записано и кой взима решението за приватизация. Ако става дума например за областна болница, решението се взима от общото събрание, където има представители от всички общини и не може да има съмнение за задкулисни решения", допълни Шарков.

Зам.-министърът изрази съмнение, че някой би приватизирал болница като "Пирогов". Д-р Шарков обясни, че в съществуващите лечебни заведения ще могат да се приватизират отделни отделения от различни инвеститори. В приватизираните лечебни заведения ще се запази лечебната дейност.

"Ако влезе в сила приватизацията на лечебните заведения, ще се даде възможност на частния капитал да инвестира в съществуващите лечебни заведения, а не да прави нови", допълни Шарков.

По думите му, към момента една общинска болница се приватизира и инвеститорът влага в нея 56 млн. лева.

От 2001 г., когато беше забранена приватизацията, досега има построени над 100 болници, но нито една от тях не е общинска или държавна, каза още Ваньо Шарков.

Санаториумите и лечебните заведения за извънболнична медицинска помощ също ще могат да бъдат приватизирани, ако се приемат законовите промени.

По-рано в интервю за в. "Труд" зам.-министърът уточни, че според справка, поискана от МЗ от 68 дружества с над 50% държавно участие, се оказва, че те разполагат с около 350 неоперативни активи - сгради, самостоятелни обекти и около 50 терена.

"Голяма част от тях се намират в тежко състояние, но в крайна сметка са тяхна собственост и им носят разходи. Не е нормално в сферата на здравеопазването да продължават да се трупат задължения и да има толкова много активи, които да не се ползват", допълни Шарков.

Той даде за пример УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, която има около 20 такива сгради, болницата по рехабилитация в Бургаските минерални бани - две сгради, „Св. Марина“ - шест, а ИСУЛ – пет.

ИЗБРАНО