Присъдата е от 20 май, като определената сума с лихвата е за претърпени неимуществени вреди - преживяно унизително и недостойно отношение заради липсата на непрекъснат достъп до санитарен възел и течаща вода, съобщиха от съда.

В исковата молба лишената от свобода е заявила, че от постъпването си в затвора на 29 март 2012 г. до 29 декември 2014 г. е била принудена да извършва физиологичните си нужди в пластмасова кофа, пред очите на още четири жени, с които деляла едно спално помещение.
 
Килиите не били оборудвани със собствени санитарни възли, затова лишените от свобода ползвали общи тоалетни и бани. През нощта, когато килиите се заключвали от 20 до 5,30 ч., дежурните по охрана не отговаряли на повикванията й.

Съдът е отхвърлил първоначалния иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, като е присъдил обезщетение в размер на 3000 лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.

Единственият у нас женски затвор, в Сливен, е създаден през 1962 г. и е с капацитет от 400 места. В сравнение с останалите затвори у нас, според докладите на международни организации, условията в Сливен са по-добри. През последните години бяха направени подобрения, но средства за изграждането на тоалетни във всяко спално помещение няма, пише "Труд".

На всеки етаж в сградата на затвора има общ санитарен възел с по 4 клетки за тоалетни, без врати и той се ползва от близо 60 затворнички. Това е в разрез с минималните стандарти, приети от ООН, и с Европейската конвенция за защита правата на човека.

В края на март Окръжният съд в германския град Олденбург и Върховният областен съд на Бремен отказаха да екстрадират трима българи заради лошите условия в нашите затвори. Германските съдебни власти се позовават на Доклада на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото и унизително отнасяне от 2012 г. и Резолюцията на Европейския парламент от 2011 г. относно условията за задържане в ЕС.