Борис Попиванов: ГЕРБ и Патриотите нямат дълбоки разногласия

stat
13:53  |  5 април 2017 | Политика / Автор Николай Големанов /  
Политологът Борис Попиванов: Малко вероятно е преговорите между ГЕРБ и Обединени патриоти да се провалят Политологът Борис Попиванов: Малко вероятно е преговорите между ГЕРБ и Обединени патриоти да се провалят
Сн.: БТА

10 дни след изборите за 44-о НС погледите се насочват към формирането на следващ кабинет. По тази тема е разговорът на Дир.бг с политолога Борис Попиванов.
- В догадките за бъдещото коалиционно правителство някои казват, че ще го имаме до Гергьовден. Други го виждат още до две седмици... Вашата прогноза каква е, г-н Попиванов?

- Като срок за неговото съставяне?

- Да.

- Ще има известно забавяне. Защото потенциалните партньори на ГЕРБ - "Обединени патриоти", ще се стремят да показват, че не настояват на всяка цена за влизане във властта. Че много държат техните предизборни ангажименти да бъдат включени в платформата на едно бъдещо правителство. И съответно ще се вдига цената им до колкото може по-късен етап.

Едно разбирателство постигнато сега, още преди официалното свикване на парламента или пък в дните около свикването му, ще остави впечатлението за предварителни договорки и изобщо ще ерозира легитимността на кабинета още от първите му стъпки.

- А дали ще го има... Дали едните и другите, ГЕРБ и Патриотите, гледат в една посока по достатъчно много въпроси, за да могат наистина да се разберат?

- Да, гледат по достатъчно въпроси в една посока. Пред публиката основно са показвани разногласията между тях. Те са свързани както с подхода в политиката към Турция - мек или по-твърд, с минималната пенсия, на която държат Патриотите, все неща, които изглеждат почти като непримирими противоречия.

Същевременно обаче и двете формации не предвиждат радикални размествания в политиката на държавата през следващите месеци и години. Не предвиждат някакви съществени реформи. Предвиждат различни версии на трансформиране на държавния бюджет, особено в неговата разходна част, но не и качествена промяна, която би могла да спъне евентуални преговори.

Най-силно отразено медийно е разминаването по онези теми, които са най-навлезли в общественото съзнание. От тях те очакват отзвук.

- Какво би могло да спъне истински преговорите?

- Вероятността е малка, според мен. Но все пак съществуват два фактора. Единият е максималната изнервеност на българските политици от лятото на 2016 г. досега.

Има изнервеност на политиците в период, който е вече 8-9 месеца. Тя е свързана и с президентските избори, и с оставката на предишния кабинет, и с несигурността за формиране на следващ и с неясния до последния момент резултат от парламентарните избори.

Всичко това личи по публичните изяви на авторитетни партийни фигури. И води до много висока степен на агресивност, почти до истеричност в тях.

Въпреки че бъдещите партньори съзнават добре общия си интерес съвместно да направят власт, в някакъв момент би могло - колкото и малко да е вероятно - личностните отношения да доведат до негативен ефект, до разтуряне на комбинацията.

- А вторият фактор?

- Другият фактор засяга най-вече отношенията вътре в патриотичния лагер. Не са тайна силните разногласия, най-вече между ВМРО и Националния фронт за спасение на България. Има взаимна ревност - коя от тези две партии ще доминира, ще има предимство при формирането на общите послания на "Обединени патриоти", изобщо при тяхно участие във властта...

- Дали Каракачанов, или Симеонов, ако го кажем с имена...

- Да. И ако на един от двамата му се стори, че другият заема твърде голямо надмощие, а пък самият той остава в сянка, това би могло да доведе до някакъв неочакван негативен обрат в преговорите.

Но смятам че все пак ще намерят начин за урегулиране на тези противоречия, така че да се разберат.

- "Воля" засега май остава встрани. А дали биха я включили? Дали е нужна в този случай?

- Това е много труден въпрос. Той зависи по-скоро от волята на Бойко Борисов и по-точно от два аргумента, които водят в различни посоки.

От една страна включването на "Воля" ще даде малко по-стабилно мнозинство на бъдещия кабинет от самото начало. И освен това ще позволи на самия Борисов да балансира между своите партньори, т.е. да не зависи изцяло от Обединените патриоти.

Същевременно традицията и практиката на Борисов и в 41-ото и в 43-ото народно събрание е била да разпада някоя от по-малките парламентарни групи и да ползва техните депутати като свой резерв в парламента. Така стана и със СДС, и с Българския демократичен център на Бареков и т. н.

А в парламентарната група на "Воля" има хора които в своята биография добре са сътрудничили с ГЕРБ. Не смятам че би било кой знае какъв проблем те да предпочетат Борисов пред Марешки, в най-буквалния смисъл на думата.

Борисов трябва да избере един от тези взаимно изключващи се варианти. Или да балансира Патриотите с "Воля" и "Воля" с патриотите, или да реши, че независимите депутати в парламента ще му бъдат по-добрата надежда за ефективно управление.

- Интересно излиза - ролята на "Воля" зависи от волята на Борисов...

- Но и в двата случая аз нямам никакви съмнения, че "Воля" е съгласна да участва - или като отделни депутати, или като цяла парламентарна група. Просто зависи от Бойко Борисов, какъв подход ще избере спрямо тях.

- Споменахте предишните коалиции на Борисов. През 2014-а, когато правиха правителство с реформаторите, преговорите се проточиха доста. Продължиха дори, след като вече имаше кабинет. Може ли и сега да стане нещо такова?

- Доста е вероятно. Първо, защото ГЕРБ биват съветвани нееднократно как да се покаже солидността и сериозността на едно управленско формирование. Да се върви към коалиционно споразумение, с подробно разписани ангажименти, срокове и т. н. (каквото между другото имаше в предишния парламент).

И заедно с това в момента не се забелязва в ГЕРБ потенциал да бъдат нещо по-различно от това което бяха в предишното НС. Една голяма партия, на която се налага да балансира между малки партньори, да играе обединител, който примирява противоречията. Само че за разлика от 43-ия парламент в 44-ия това ще бъде по-трудно...

- Защо?

- Просто защото партньорите стоят на по-ниско ниво от предходните, а и защото партиите са по-малко на брой в самия парламент. Това намалява пространството за маневриране, за търсене на плаващи мнозинства, изобщо за всичко това, което се беше превърнало в специалитет на предишното мнозинство.

- Има ли според вас особено "бодливи" министерства, около които в преговорите могат да се развихрят спорове, или по-скоро е предрешено кой какво ще вземе?

- Не съм сигурен, че е предрешено. Или най-малкото, ако е предрешено, някои от участниците още не знаят това.

За министерства първо има очевидни личностни апетити. Съвсем очевидни, като на Каракачанов към Министерството на отбраната и на Валери Симеонов към енергетиката, под една или друга форма - със или без икономиката.

Министерството на финансите също е доста сериозно парче от цялата тази баница. Защото е свързано с много сериозни разпределения на средства и с формиране на бюджет. Това министерство ГЕРБ се опитва да запази за себе си.

Нещо повече. По една или друга причина в своята платформа за тези избори ГЕРБ излязоха с доста мащабни социални предложения, свързани с увеличаване на заплатите, средния доход в страната и т. н. А за целта не се наблюдава особено голям финансов ресурс. И затова ще има решаващо значение как този горещ картоф ще бъде отигран през следващите месеци, до формирането на бюджет за 2018 година.

- Като мине време, по какви видими признаци ще разберем, ако преговорите сериозно засекат? Или че изведнъж са се отпушили?

- Според мен няма да разберем преди да се е формирало правителство. Или напротив - до момента, когато двете формации кажат, че няма да направят съвместен кабинет.

Вече се превърна в досадна практика на българските партии, когато правят правителство до последния момент да твърдят, че няма да отстъпят от неща, които техните партньори оспорват. И да правят инфарктни срещи в полунощ, да държат напрежението наистина до финала и накрая винаги да се разбират.

Така че, каквито и изявления да чуваме, каквито и героични пози да наблюдаваме, до момента в който се стигне до влизане на проектосъстав на Министерски съвет в Народното събрание, няма да можем да кажем със сигурност  станало ли е нещо, или не е.




Последно в Политика


Какво разкри казусът ”Главчев”

Правилно е, че Главчев се оттегли. Защото това, което извърши, е наистина недопустимо за една парламентарна демокрация. Но се видя и нещо много страшно.