Борис Попиванов: ГЕРБ и Патриотите нямат дълбоки разногласия

stat
13:53  |  5 април 2017 / Автор Николай Големанов / обновено преди 5 минути

10 дни след изборите за 44-о НС погледите се насочват към формирането на следващ кабинет. По тази тема е разговорът на Дир.бг с политолога Борис Попиванов.
- В догадките за бъдещото коалиционно правителство някои казват, че ще го имаме до Гергьовден. Други го виждат още до две седмици... Вашата прогноза каква е, г-н Попиванов?

- Като срок за неговото съставяне?

- Да.

- Ще има известно забавяне. Защото потенциалните партньори на ГЕРБ - "Обединени патриоти", ще се стремят да показват, че не настояват на всяка цена за влизане във властта. Че много държат техните предизборни ангажименти да бъдат включени в платформата на едно бъдещо правителство. И съответно ще се вдига цената им до колкото може по-късен етап.

Едно разбирателство постигнато сега, още преди официалното свикване на парламента или пък в дните около свикването му, ще остави впечатлението за предварителни договорки и изобщо ще ерозира легитимността на кабинета още от първите му стъпки.

- А дали ще го има... Дали едните и другите, ГЕРБ и Патриотите, гледат в една посока по достатъчно много въпроси, за да могат наистина да се разберат?

- Да, гледат по достатъчно въпроси в една посока. Пред публиката основно са показвани разногласията между тях. Те са свързани както с подхода в политиката към Турция - мек или по-твърд, с минималната пенсия, на която държат Патриотите, все неща, които изглеждат почти като непримирими противоречия.

Същевременно обаче и двете формации не предвиждат радикални размествания в политиката на държавата през следващите месеци и години. Не предвиждат някакви съществени реформи. Предвиждат различни версии на трансформиране на държавния бюджет, особено в неговата разходна част, но не и качествена промяна, която би могла да спъне евентуални преговори.

Най-силно отразено медийно е разминаването по онези теми, които са най-навлезли в общественото съзнание. От тях те очакват отзвук.

- Какво би могло да спъне истински преговорите?

- Вероятността е малка, според мен. Но все пак съществуват два фактора. Единият е максималната изнервеност на българските политици от лятото на 2016 г. досега.

Има изнервеност на политиците в период, който е вече 8-9 месеца. Тя е свързана и с президентските избори, и с оставката на предишния кабинет, и с несигурността за формиране на следващ и с неясния до последния момент резултат от парламентарните избори.

Всичко това личи по публичните изяви на авторитетни партийни фигури. И води до много висока степен на агресивност, почти до истеричност в тях.

Въпреки че бъдещите партньори съзнават добре общия си интерес съвместно да направят власт, в някакъв момент би могло - колкото и малко да е вероятно - личностните отношения да доведат до негативен ефект, до разтуряне на комбинацията.

- А вторият фактор?

- Другият фактор засяга най-вече отношенията вътре в патриотичния лагер. Не са тайна силните разногласия, най-вече между ВМРО и Националния фронт за спасение на България. Има взаимна ревност - коя от тези две партии ще доминира, ще има предимство при формирането на общите послания на "Обединени патриоти", изобщо при тяхно участие във властта...

- Дали Каракачанов, или Симеонов, ако го кажем с имена...

- Да. И ако на един от двамата му се стори, че другият заема твърде голямо надмощие, а пък самият той остава в сянка, това би могло да доведе до някакъв неочакван негативен обрат в преговорите.

Но смятам че все пак ще намерят начин за урегулиране на тези противоречия, така че да се разберат.

- "Воля" засега май остава встрани. А дали биха я включили? Дали е нужна в този случай?

- Това е много труден въпрос. Той зависи по-скоро от волята на Бойко Борисов и по-точно от два аргумента, които водят в различни посоки.

От една страна включването на "Воля" ще даде малко по-стабилно мнозинство на бъдещия кабинет от самото начало. И освен това ще позволи на самия Борисов да балансира между своите партньори, т.е. да не зависи изцяло от Обединените патриоти.

Същевременно традицията и практиката на Борисов и в 41-ото и в 43-ото народно събрание е била да разпада някоя от по-малките парламентарни групи и да ползва техните депутати като свой резерв в парламента. Така стана и със СДС, и с Българския демократичен център на Бареков и т. н.

А в парламентарната група на "Воля" има хора които в своята биография добре са сътрудничили с ГЕРБ. Не смятам че би било кой знае какъв проблем те да предпочетат Борисов пред Марешки, в най-буквалния смисъл на думата.

Борисов трябва да избере един от тези взаимно изключващи се варианти. Или да балансира Патриотите с "Воля" и "Воля" с патриотите, или да реши, че независимите депутати в парламента ще му бъдат по-добрата надежда за ефективно управление.

- Интересно излиза - ролята на "Воля" зависи от волята на Борисов...

- Но и в двата случая аз нямам никакви съмнения, че "Воля" е съгласна да участва - или като отделни депутати, или като цяла парламентарна група. Просто зависи от Бойко Борисов, какъв подход ще избере спрямо тях.

- Споменахте предишните коалиции на Борисов. През 2014-а, когато правиха правителство с реформаторите, преговорите се проточиха доста. Продължиха дори, след като вече имаше кабинет. Може ли и сега да стане нещо такова?

- Доста е вероятно. Първо, защото ГЕРБ биват съветвани нееднократно как да се покаже солидността и сериозността на едно управленско формирование. Да се върви към коалиционно споразумение, с подробно разписани ангажименти, срокове и т. н. (каквото между другото имаше в предишния парламент).

И заедно с това в момента не се забелязва в ГЕРБ потенциал да бъдат нещо по-различно от това което бяха в предишното НС. Една голяма партия, на която се налага да балансира между малки партньори, да играе обединител, който примирява противоречията. Само че за разлика от 43-ия парламент в 44-ия това ще бъде по-трудно...

- Защо?

- Просто защото партньорите стоят на по-ниско ниво от предходните, а и защото партиите са по-малко на брой в самия парламент. Това намалява пространството за маневриране, за търсене на плаващи мнозинства, изобщо за всичко това, което се беше превърнало в специалитет на предишното мнозинство.

- Има ли според вас особено "бодливи" министерства, около които в преговорите могат да се развихрят спорове, или по-скоро е предрешено кой какво ще вземе?

- Не съм сигурен, че е предрешено. Или най-малкото, ако е предрешено, някои от участниците още не знаят това.

За министерства първо има очевидни личностни апетити. Съвсем очевидни, като на Каракачанов към Министерството на отбраната и на Валери Симеонов към енергетиката, под една или друга форма - със или без икономиката.

Министерството на финансите също е доста сериозно парче от цялата тази баница. Защото е свързано с много сериозни разпределения на средства и с формиране на бюджет. Това министерство ГЕРБ се опитва да запази за себе си.

Нещо повече. По една или друга причина в своята платформа за тези избори ГЕРБ излязоха с доста мащабни социални предложения, свързани с увеличаване на заплатите, средния доход в страната и т. н. А за целта не се наблюдава особено голям финансов ресурс. И затова ще има решаващо значение как този горещ картоф ще бъде отигран през следващите месеци, до формирането на бюджет за 2018 година.

- Като мине време, по какви видими признаци ще разберем, ако преговорите сериозно засекат? Или че изведнъж са се отпушили?

- Според мен няма да разберем преди да се е формирало правителство. Или напротив - до момента, когато двете формации кажат, че няма да направят съвместен кабинет.

Вече се превърна в досадна практика на българските партии, когато правят правителство до последния момент да твърдят, че няма да отстъпят от неща, които техните партньори оспорват. И да правят инфарктни срещи в полунощ, да държат напрежението наистина до финала и накрая винаги да се разбират.

Така че, каквито и изявления да чуваме, каквито и героични пози да наблюдаваме, до момента в който се стигне до влизане на проектосъстав на Министерски съвет в Народното събрание, няма да можем да кажем със сигурност  станало ли е нещо, или не е.


Последно в Политика


Бжежински - от емигрант до главен съветник в Белия дом

Също като своя предшественик на поста* Хенри Кисинджър, преселник от Германия, Збигнев Бжежински пристига в страната като емигрант от Европа.


Смятате ли, че разсекретяването на стенограмата ще доведе до разкриване на истината за КТБ?

Да Не Не знам
Можем ли да намалим катастрофите по пътищата? Да се избират ли депутатите мажоритарно в 2 тура?