”Светли празници” онлайн

stat
10:31  |  17 април 2017 | Общество / Автор Ивайло Дичев/ DW* / обновено преди 28 минути
Фейсбукарят се чувства длъжен да поздрави „приятелите“ си още в началото на виртуалния си работен ден
Сн.: Shutterstock

Ако вече работим, плащаме данъци и дори можем да проверим диоптъра си онлайн, учудващо ли е, че и Великден, пък и празнуването изобщо почна да се виртуализира?
Защо сме тъй податливи на виртуалното смирение и озарение?

Наблюдавайте поведението на Фейсбук на голям празник  – някак изчезват политическите новини, към нулата клонят преврати, корупционни скандали, та дори природните бедствия като че ли понамаляват. Вярно, че журналистите опитват да ни разконцентрират с евъргрийн-теми от типа на цената на агнешкото и отровните бои за яйца, но самите потребители някак по-неохотно подемаме подобни теми през „светлия“ ден. Възцарило се е едно виртуално смирение и озарение.

Фейсбукарят се чувства длъжен да поздрави „приятелите“ си още в началото на виртуалния си работен ден. Ако има повече претенции към градената си идентичност – да качи снимка на съответния светец, елха, великденски яйца или национален герой. Ако има още повече претенции, се заравя да потърси някаква подходяща живопис, изразяваща естетическите му вкусове. Има и ироници, които пускат някой ведър майтап, защото какъв празник, ако не сме усмихнати. Отплатата – лайкове, които от една страна са част от празничното оживление, а от друга оценяват стила на поздравяващия.

Забележителното е, че дигиталното пространство постепенно е станало за нас толкова плътно, колкото и реалното: задължава ни да отговорим на „Христос воскресе“ с „Воистина воскресе“, сякаш сме физически притиснати от погледите на околните. Да не влезем в този символичен обмен, е все едно да стоим в ъгъла и да отказваме да опитаме сладките на домакинята. Много празници ни дават повод да се заявим политически. Националистът непременно тръби около годишнината на дадена битка (както сте забелязали Гугъл премахна кръглите годишнини - у нас това значи, че се поменува всяка поредна дата). Европеистът пък припомня Римския договор с леки обяснения какво е това за неинформираните. На 8-ми март носталгиците поздравяват колежките със снимки на червени карамфили, антикомунистите качват някоя грозна соц-краварка, а новите леви – снимки на женски демонстрации за равни права. Мрежата те притиска да афишираш възгледи далеч по-ефикасно от ОФ събранията през 1950-те.

Не си даваме сметка, че дигиталната машина, освен другото, има за цел да произвежда празничност. Сещате се защо – кликове, трафик, реклами.

Поздравлението, породено от машината

Днес вече нямате никакво извинение да страните от виртуалното веселие, защото Фейсбук ще ви го напомни. Навремето председателката на ОФ-то нахлуваше у нас със скандал, защото не сме спуснали знамето на Първи май или Девети септември (тогава бяхме млади, спяхме до късно, а празнуването в нашата секция почваше къмто шест). Сега нахлуват само виртуално, но по-настойчиво – получавате мейлове, СМС-и, месиджи; фирми правят промоции и благотворителни акции; някаква група ви е включила в събитието си по случай датата без да подозирате. Да не честитите рождения ден на "приятеля" или на „приятелката“ си, днес изглежда много по-невъзпитано от едно време, защото не можеш да кажеш, че си забравил. Някои опитват номера със „спря ми интернета", ама трябва алиби от типа „бях на вилата".

Не се ли обезсмисля едно поздравление, породено от машината? Има някакъв проблем тук, макар че ми е трудно да го формулирам. Като че ли истински близките ти хора все пак лично ти се обаждат или пък ще напишат мейл; във Фейсбук те честват хора, които по-рядко виждаш или може би изобщо не познаваш. Хора, които няма откъде да знаят кога ти е рождения ден, но биват подканени от машината. Така вестниците пускат съобщения за известните личности – днес да почерпи еди-кой-си. Социалните мрежи са направили всеки от нас знаменитост. Дори самият д-р Гугъл те поздравява още от сутринта с виртуална торта и свещички – от което се научиха и фирмите, с които имаш абонаментни отношения, и фирмите, които биха искали да те привлекат за клиент. Сигурно сте чували, че има такъв тип услуга – да програмирате сам някакво поздравление, което машината да ви прати в определен ден. Чудесна утеха за самотни хора, нали така?

Виртуални цветя на виртуални гробища

Онлайн се поднасят съболезнования: в по-приглушен тон, обикновено без снимки. Опечаленият пък съобщава за загубата с нещо като нов онлайн некролог, по-искрен и емоционален от ритуалните, които произвежда в печатниците. Смъртта сякаш тласка потребителя към истинските неща. По света самият ритуал на погребението се прави онлайн, ако потенциалните присъстващи са пръснати по света: ритуалното му се състои в това, че се случва в реално време, на запис няма да е същото. После можете да поднесете виртуални цветя, купени с кредитна карта на виртуални гробища. Разбира се онлайн можете да присъствате на сватби, на кръщенета, каквото се сетите. Срещу новия свят все още устоява католическата църква, която не позволява онлайн изповед – трябвало лично, в персонален контакт. Макар че представяте ли си колко ще е удобно да се изповядвате от леглото по пижама?

Светът се променя: започнали сме да обитаваме две измерения, а виртуалното е като че ли по-удобно и интересно, влизаме в него с един клик, можем да се измъкнем незабелязано, когато ни стане досадно. Надеждата ми е, че то ще се добавя към реалното, а няма изцяло да го замести. Че въпреки хилядите си онлайн „приятели“ все още ще имаме нужда от време на време да пием и по една бира офлайн.

*Текстът е публикуван тук>>



Последно в Общество


Германски психолог: Отглеждаме разглезени и незрели деца

Много от днешните родители всячески се опитват да щадят децата си. В резултат от тези прекомерни грижи младежите често се оказват неподготвени за реалния живот.