Това е една от промените в Наказателно-процесуалния кодекс, които бяха приети на второ четене в Народното събрание, съобщиха БНР и "Правен свят".

Според вносителите от ГЕРБ промените ще повишат ефективността на мерките за неотклонение, прилагани спрямо обвиняеми и подсъдими лица, без да засягат неоправдано личните и имуществените им права.

Така мерките ще осигурят изпълнението на наказанието при осъдителна присъда, включително събиране на държавни вземания, които произтичат от наложени имуществени наказания.

Депутатите приеха предложението на прокуратурата при забрана за напускане от страната да се отнемат документите за самоличност. Така "Гранична полиция" ще има информация, че лицата са подсъдими с наложена присъда, макар и не влязла в сила, за да не напускат страната.

В НПК беше записано още, че при присъда „виновен" и налагане на ефективно лишаване от свобода от поне 10 години, съдът занапред ще постановява „задържане под стража" за осъдените. Така реално се пресичат бягствата на т.нар. бегълци от правосъдието.

Когато пък решението на втората инстанция, с което се налага затвор, е окончателно, съдът се задължава да изпрати незабавно препис от решението си на прокурора. Обвинителят пък "може да разпореди привеждането на лицето в съответния или в най-близкия до седалището на съда затвор".

Депутатите гласуваха всички дела, отнасящи се до лицата с имунитет, в това число съдии, прокурори, следователи, членове на Министерския съвет, да бъдат разглеждани в Софийския градски съд. Изключение ще са дела, подсъдни на специализиран и военен съд.

Председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов обаче предупреди, че законодателните промени, свързани с т.нар. "бегълци от правосъдието", ще увеличат натовареността на Наказателната колегия на съда, предаде БНР.

"Самите вие видяхте, че в парламента бяха приети с множество резерви. Естествено, ние ще ги прилагаме, но дали те наистина отговарят на принципите на правовата държава е въпрос, който самата практика ще покаже по-нататък. И вероятно в Страсбург също, защото наистина има много аргументи в едната или другата посока дали тежестта на едно престъпление може да бъде фактор при налагане на мярка за неотклонение", обясни Панов.

Гласуван бе и редът за използване на Специални разузнавателни средства. За съдии, прокурори и следователи разрешение за прилагане на СРС ще се дават от председателя на Софийския апелативен съд или негов заместник по искане на ръководителя на Софийската апелативна прокуратура, както и от председателя на ДАНС и вътрешния министър. 

В началото на май главният прокурор Сотир Цацаров призна, че към момента 1700 лица с влезли в сила присъди са се укрили от правосъдието и се издирват.

На 19 декември 2014 г., часове след като Върховният касационен съд осъди на по 18 години затвор Вили Георгиев, Светлозар Стоилов и Александър Данаилов за убийството на студента Стоян Балтов пред столичната дискотека "Амнезия", двама от тях изчезнаха. Единствено Александър Данаилов бе открит на посочения от прокуратурата адрес и незабавно бе приведен в затвора в София. Оттогава Георгиев и Стоилов са в неизвестност.

През 2013 година, отново точно преди да го вкарат в затвора, избяга осъденият за двойното убийство до дискотека "Соло" в София Илиян Тодоров. Той направи две видеопослания, в които твърди, че е невинен.

Още през 2012 г. пък изчезнаха и дупнишките бизнесмени Братя Галеви, които бяха осъдени на по 5 години за организирана група за рекет. И до момента те са в неизвестност.