Съдържащата се в атмосферата вода рано или късно пада под формата на валеж. Колкото по-топла е една въздушна маса, толкова по-обилни валежи генерира. Затова и световните рекордни количества валежи падат около Екватора,  а в умерените ширини вали по-интензивно през топлото полугодие.

Случилото се в Гърция тези дни, не е прецедент за Балканите, напротив.
Факт е, че през последните години честотата на подобни събития расте и, за съжаление, вероятно ще продължи да расте с повишаване на температурата на атмосферата вследствие на глобалното затопляне. Това не е въпрос на вяра или конспирология, това е реалната действителност. Фрази като тези на гръцкия хотелиер: "за 50 години не помня подобно нещо" ще чуваме все по-често.

Подобни наводнения се случват почти всяка година, но има години, в които се установява характерна атмосферна циркулация, при която циклоните попадат в насрещните тропосферни потоци на вихрите-антиподи (антициклони) и  или се движат съвсем бавно, или просто стационират за 48 часа  и повече на едно място.
При това въздушните потоци на различна височина са насрещни, а и има добър транспорт на влага от околните водни басейни - Средиземно море, Черно море или Атлантика.

Получава се нещо като хибрид на гигантска фуния с помпа, която транспортира влагата от топлата повърхност на водните басейни наоколо под формата на водна пара и  я изсипва под стеснението на  фунията на местата, образно казано "изтеглили късата сламка".

В резултат имаме изваляване на огромни количества вода над сравнително малък район.

Важно е да се знае, че "библейски" потоп не е възможен. Районът с екстремни валежи може да бъде със сравнително голям размер, но не може да надхвърли големината на 1-2, максимум три области по време на едно събитие.
Около зоната със свръхинтензивни валежи или вали по-нормално и слабо, или в рамките на няколко десетки километра, валежите са символични.
Друг е въпросът, че както споменахме, има години и периоди с повтаряемост на подобни "блокирани" обстановки в рамките на седмици или месец-два.
 
Подобен период имахме през 2005 година и преди 3 години, топлото полугодие на 2014.

По време на 2005 от месец май до септември имаше няколко блокирани циклона.
Обстановките започнаха още през месец май, когато след проливни валежи Искър, Видима и Скът вземат първите човешки жертви.

През юни по време на блокирана обстановка е залята голяма част от Западна България, като по данни на институциите, това са най-проливните валежи от 50 години към онзи момент.

Юли 2005 - третата вълна на наводненията взема 11 жертви.

Август - бедствено положение в 23 общини, отново жертви (големи наводнения в Южна България).

Септември: евакуирани десетки семейства, отново човешки жертви.

Няма как да се сравняват човешки трагедии, но само една от тези вълни през 2005 година е сравнима със сегашните гръцки наводнения по мащаб и  загуби, без да споменаваме броя жертви, които тук бяха повече.

Наводнения имаше през 2006, когато пролетта Дунав бе на път да залее голяма част от българския участък.

Локални наводнения имаше и през следващите години, но поредната "водна година" беше 2014 - точно на десетата година след ужасното лято на 2005.
Наводненията този път започнаха с големите залети площи и жертви в съседна Сърбия.
Дойде потопът в Аспарухово с 13 жертви и голямата трагедия в Мизия.
За  около 40 дни наводнения имаше във Варна, Добрич, Велико Търново, София, Ловеч, Габровско, Бургаско, Враца, Монтана, Пловдив, както и  на места в Родопите.  
Загинаха най-малко 18 души.

Така че отговорът на въпроса преформулира самия въпрос: Наводнения ще се случват, възможно и с нарастваща честота. Въпросът не е "дали", а в рамките на колко време напред в бъдещето: може още след месец, след година или две, но най-вероятно - със сигурност в рамките на следващите няколко години.

Затова е важно  институциите да са в постоянна готовност за реагиране, а не да демонстрират трескава полубезсмислена дейност в стил "след дъжд-качулка", когато поредната трагедия излезе по ТВ екраните.