Потърсих за коментар адвокат Стефан Левашки след като видях негов пост във фейсбук страницата му, който ме впечатли: 

"В края на работния ден чаках в едно РУ на МВР да освободят клиента ми. В рамките на половин час дойдоха три жени, едната да се оплаче от закана с убийство от неин съсед, а другите бяха с медицински за нанесени им от техни близки леки телесни повреди. 

Познайте дали отегчения дежурен офицер прие сигналите на поне едната от тях. Първата беше отпратена да си напишела жалбата в къщи, а на другите две бе обяснено, че полицията не се занимава с леки телесни повреди.

Попитах постовия защо поне не насочват малтретираните жени към прокуратурата или към адвокат, след като на тях не им се занимава, такива били инструкциите от началството ми обясни той. Изводите и коментарите оставям на Вас, аз лично запомних думите на уплашената и притеснена жена от заканата за убийство, която беше получила - дано да съм жива утре, та да успея да Ви донеса писмена жалба."

Това е само брънка от веригата на многото случаи на насилие, където явно жертвата трябва да доказва, че е невинна, вместо да бъде защитена светкавично.

Попитах адвокат Левашки кои са най-драстичните пропуски в нашето законодателство? Има ли достатъчна обществена нетърпимост към домашното насилие? С вързани ръце ли е полицията, за да отреагира адекватно на домашното насилие? Необходима ли е ратификация на Истанбулската конвенция?

Адвокат Левашки е категоричен, че няма достатъчна обществена нетърпимост към домашното насилие.

"От една страна е твърде консервативното ни общество особено в малките населени места, където не се счита за нередно това да си побийваш жената и децата, а много често и възрастните родители, от друга със сега действащия Закон за защита от домашното насилие /ЗЗДН/, който стъпи на погрешна плоскост производството да се развива по реда на Гражданско-процесуалния кодекс, а не на наказателния. Това води до доста злоупотреби от страните и събиране на доказателства за едни бъдещи бракоразводни процеси или попечитество и режими на свиждане с малолетните деца, а често и за финансово изнудване между страните", коментира Левашки.

Според него тези случаи са все пак по-редки, но не са изключения.

"Полицията на практика е с вързани ръце, защото докато няма съдебно решение по Закона за защита на домашното насилие, тя не може реално да се намеси, дори да има пострадалия съдебно-медицинско удостоверение за причинени му телесни повреди. Това на практика е така поради действащото ни законодателство, което предвижда нанесената лека телесна повреда, а ако лицата са съпрузи, възходящи, низходящи, братя или сестри дори и средната телесна такава, да се преследват по частен път, а не чрез прокуратурата. Пострадалото лице трябва да си заведе частна тъжба в съда, по която се образува наказателно частен характер дело, в което частния тъжител трябва да доказва виновността на лицето, което му е нанесло телесната повреда. Това е и един от най-съществените пропуски или по-скоро пороци на българското законодателство в тази насока", категоричен е Левашки.

Левашки заяви, че той е за приемането на т.нар. Истанбулска конвенция.

"Според мен, обществените страхове бяха силно манипулирани и експлоатирани, прочетох я внимателно и наистина вярвам, че основния и смисъл е защита на жените и децата като жертви на насилие. Смятам, че с приемането би се хармонизирало нашето законодателство и би се дала възможност за попълване на пропуски и отстраняване на пороци във вътрешното ни законодателство", коментира Левашки.