Именно корупцията и политическото влияние в работата на съда са възприемани и като основни проблеми в съдебната система, сочи проучването, проведено сред 1605 души в страната чрез пряко телефонно интервю между 14 и 19 юли.

Нуждата от реформа в съдебната власт масово се разбира по-скоро като нужда от премахването на тези проблеми, а не толкова в нейните експертни детайли. Обществото мисли по тези теми с голяма доза инерция и отговори "по навик", коментират социолозите.

НАП и ДАНС с най-висока оценка

Българите се отнасят с по-високо одобрение към институциите, които изглеждат деполитизирани, инструментални и дори репресивни. Обратно - институциите, които по-скоро се свързват с политическата власт или със съдебната система, са почти автоматично критикувани, посочват от "Галъп".

Одобрението към НАП (одобрение 60% и неодобрение 32%), ДАНС (51% срещу 35%), МВР (54% срещу 42%) е чувствително в сравнение с това към съдебната власт, Министерството на правосъдието или пък парламента.

Някъде в средата в "подреждането" на институциите остава правителството (42% одобрение и 54% неодобрение).

Отношението към правителството е малко по-благосклонно заради наличието на лоялен електорат. Той обаче не "спасява" парламента, който по традиция е "на дъното" като олицетворение на целия политически елит. 22% изказват одобрение, а 75% - неодобрение, показват данните.

Както обикновено, на ЕС се гледа като на коректив на българските институции. 64% одобряват факта, че у нас има европейски надзор по отношение на правосъдието и вътрешните работи, макар чувствителен да е и делът от 30 на сто на обратното мнение.

Трайна щампа

В обществото е създадена трайна щампа върху съдебната система, която върви ръка за ръка с институциите на политическата власт и често получава негативи от тях, коментират социолозите.

Последното личи ясно и в отговорите на въпроса къде според българите е най-голямата корупция.

Помолени да степенуват корумпираните, на първо място, с 23%, хората споменават политиците, следват болниците и митниците. Помолени да кажат кого биха поставили на второ място по корупция, 18 на сто посочват "съда", а помолени да назоват трети, 16 на сто казват "полицията". Попитани обаче дали някога им е искан подкуп от политик, само 2% свидетелстват за нещо подобно.

Това показва, че българите намират най-високи нива на корупция сред политиците, но без пряко да са били потърпевши.

Връзката корупция и политици

Видими мнозинства (близо 90%) са съгласните с твърденията, че проблемите в съдебната система всъщност се създават от политиците и че те нямат интерес да променят сегашното положение.

Двата проблема - корупция и политическа намеса - проличават навсякъде. Например, корупцията и политическото влияние в съда автоматично са възприемани като първопричина и за липсата на осъдителни присъди. С 55 на сто споменавания този проблем се споменава като главен. С пъти по-малко са споменаванията на остаряло законодателство, некачествена работа на прокуратурата или МВР.

Широката публика продължава да назовава проблеми като корупция, морал и политическа намеса, но не вижда пряко отношение между реформата, каквато е представяна досега, и изкореняването на корупцията и политическата намеса.

Всеки пети жертва на престъпно деяние

Повече от 1/5 от българите свидетелстват, че в последните две години срещу тях е било извършвано действие, което смятат за престъпно. Най-високи са дяловете на тези декларации в София.

Попитани провокативно кой се справя най-зле измежду обичайните страни: прокуратура, съд, МВР - хората се затрудняват да отговорят с ясен „фаворит", но по естествен начин изпъкват съд и МВР. Вероятно съдът се възприема като събирателно за съдебната система.

Административната корупция е на критично високи нива >>>