В самолета е 32-годишният Орвил, а 4 години по-възрастният Уилбър го засилва. 

Всичко обаче започва 7 години по-рано, когато братята научават за смъртта на немския изобретател Ото Лилиентал, който загива по време на полет с разработения от него планер.

Това братята вече имат работилница, в която продават, поправят и произвеждат велосипеди. Това им осигурява средства, за да се отдадат на най-голямото си влечение - изследвания в областта на въздухоплаването. Те жадно четат книги, писани от други автори на тази тема. И скоро започват сами да работят върху проблема с летенето.

Още през 1899 г. Уилбър и Орвил започват опити с хвърчила и безмоторни самолети. Следващата година вече са готови с безмоторен самолет в пълен мащаб, достатъчно голям да носи човек. 

Братята Райт успяват да разработят система за хоризонтално управление на полета с вертикална опашка, предно управляващо крило за височината и система за деформиране на крилото, която да балансира аеродинамичната устойчивост на полета. След това се концентрират в търсенето на подходящ двигател. Много време им отнема и намирането на точната форма за витлото на машината. Опитът за летене обаче не е от най-сполучливите.

През 1901 г. построяват и изпробват втори, а година по-късно и трети, за да се стигне до утрото на 17 декември 1903 година. То е типично за района на пясъчните дюни недалеч от градчето Кити Хоук, край брега на Атлантическия океан в Северна Каролина – влажно и облачно, духа силен вятър.

Аеропланът “Флайер” (по-късно ще бъде добавена и номерация и ще го наричат “Флайер I”) полетява, управляван от Орвил. Машината има бензинов двигател с мощност 12-конски сили.

Самолетът успява да излети, да се издигне и да се задържи 12 секунди в полет и през това време, летейки на височина 2,5-3,5 метра над земята, изминава разстояние от 39 метра. Същият ден братята правят още три опита. В последния от тях Уилбър прелетява повече от 250 метра и остава във въздуха цели 59 секунди.

В края на деня, след четвъртия полет, когато братята Райт буксират “Флайер”-а обратно към работилницата си, мощен порив на вятъра преобръща няколко пъти аероплана, въпреки опитите на двамата да предотвратят инцидента. Самолетът е лошо повреден и повече никога не лети.

Братята го прибират в работилницата си и едва години по-късно Орвил го възстановява, за да бъде показван пред публика в САЩ, по-късно в Британския музей и накрая, през 1948 година, да остане завинаги в залите на музея Смитсониън във Вашингтон. В продължение на две години след успешните полети Райт усъвършенстват конструкцията на аероплана, като с него извършват около 200 полета.

На 22 май 1906 г. Уилбър и Орвил Райт получават патент за своето изобретение, но още предната година аеропланът им прелита цели 39 километра за време от 38 минути. По-късно те построяват втори и трети самолет, като непрекъснато променят двигателите им и по този начин подобряват летежа им. 

Уилбър Райт откарва един от самолетите във Франция, където изпълнява цял ред публични демонстрации. В това време Орвил прави подобни публични демонстрации в САЩ.

Американското правителство вече е убедено и подписва договор за доставката на самолети за Министерството на войната, като през 1909 г. във федералния бюджет са отделени 30 000 долара за военна авиация.

Братята Райт са всепризнатите “бащи на авиацията” и едни от най-значимите личности за XX-ти век. По-големият от тях обаче не доживява да се радва дълго на успеха. Уилбър се заразява от тиф и умира през 1912 г. на 45 години. Орвил пък успява да види първият свръхзвуков полет в историята и умира през 1948 година.