Със заупокойна молитва и полагане на венци и цветя бе почетена паметта на полк. Борис Дрангов пред паметника-чешма в с. Дрангово край Петрич.

Официален гост на честванията е вицепрезидентът Илияна Йотова, вицепремиерът Валери Симеонов, началникът на Военна академия „Г. С. Раковски“ ген.-майор Груди Ангелов, началникът на отбраната генерал Андрей Боцев, ген. Константин Попов председател на комисията по отбрана в НС, бригаден генерал Явор Матеев командир на 68-ма бригада „Специални сили“.

С камбанен звън едновременно във всички църкви от Неврокопска епархия също беше отбелязана паметта на полковник Борис Дрангов.

На 26 май се навършват 145 години от рождението и 100 години от героичната смърт на полковник Борис Дрангов, а на много места в страната се провеждат различни събития, с които отдаваме почит на героя.

Борис Дрангов е роден през 1872 г. в Скопие и на 19-годишна възраст постъпва във Военното училище в София.

Още тук той се отличава с волеви характер, желязна логика, трудолюбие, стремеж към непрекъснато самоусъвършенстване, силно изразено чувство за справедливост, чест и достойнство.

Офицерът е участник във войните за национално обединение.

Поради опита си като преподавател във Военното училище, а и заради славата си на добър педагог с многобройни публикации, през май 1916 г. Дрангов е назначен за началник на образуваната Школа за запасни подпоручици в родното му Скопие.

Борис Дрангов е човек с чист възрожденски патриотизъм, но и голям военен педагог. Неговата отдаденост на националната кауза е олицетворение на непреклонен дух, който няма да има покой, докато не бъде освободена Македония.

През март 1917 г., в разгара на Първата световна война, Дрангов е назначен за командир на 9 Пловдивски пехотен полк. Той загива  до кота 1050 в Завоя на река Черна и посмъртно е произведен в чин полковник.

Три села в границите на днешна България носят името на полковник Борис Дрангов – Дрангово, Петричко, Дрангово, Кърджалийско и Дрангово, Пловдивско. Десетки улици в най-различни градове, пръснати по цялата страна, също носят името „Полковник Борис Дрангов”.

Дрангови са скалите на Беласица, където войнишки нож е изписал през пролетта на 1916 г. „Аз служих при Дрангов!” С Дрангов е свързано най-страшното войнишко признание „Има Дрангов – има хляб!” Дрангови са 432 градски комитета, създадени в България между двете световни войни.

Унижената, но непобедена България е имала нужда от образи, от герои, които да обединяват, а не да разделят. Защото войници и школници на Дрангов са министри, общественици, журналисти, генерали, лекари и писатели.

Сред Дранговите възпитаници ще намерим имената на Чудомир, Андро Лулчев, Стойчо Мушанов, на археолога Владимир Сис, на литературния критик Йордан Бадев, убит без съд и присъда след 9 септември 1944 г., както и на левия журналист и комунистически деятел Крум Кюлявков.

Тук са Тодор Кожухаров, известен като Щабскапитан Копейкин, Ангел Букурещлиев, Теодосий Даскалов, Христо Минков, Иван Стойчев, Дионисий Поппанев ... Сред Дранговите приятели, близки колеги и съмишленици ще открием Йордан Йовков, Андрей Протич, Елин Пелин, генерал Никола Жеков, генерал Александър Протогеров, генерал Климент Бояджиев, Христо Силянов ... Елитът на България между двете световни войни. ...

Почти стогодишният през 1992 г. участник в Първата световна война Гарабед Печиян, сега покойник, разказваше, че запомнил Дрангов с грижата за войниците. Нощем обикалял спалните помещения и завивал войниците, сам пробвал от храната им, а когато закъсали за пари им услужвал, защото служили в неговото Скопие. ....

Офицерите и войниците от 9-ти пехотен Пловдивски полк разказват, че в края на май 1917 г., когато всички били покрусени от гибелта на командира си, а клепалата на селските църквички отмервали часовете на печал и болка, върху телените мрежи на загражденията открили съболезнователни писма от френските офицери.

А военните постулати на Дрангов ще живеят, докато има армия:

„Две смърти няма, без една не може!”

„Важно е не да живеем дълго, да живеем честно.”

„Живота не се мери по дължина, по години, а по дела, по подвизи.”

„Българският войник е създаден да бие и побеждава, а не да бъде бит и мачкан!”

„Конете не разбират от патриотизъм, искат ечемик!”

„Всеки началник да бъде глава, сиреч пример във всичко, което заставя да правят подчинените му.”

„За да живее България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци. Ново вино не се налива в стари мехове/ Евангелие на Матея Глава 9:17/ Така е било, така е и така ще бъде и инак не може да бъде. Помнете дълбоката поука на почитания наш пустинник /Иван Рилски –б.р. /– Причина за изчезване на всяко държавно устройство е безгрижието в развалата. Помнете и усърдно , чисто метете стълбата само отгоре надолу!”