Манолов е роден през 1939 г. в Садово, Котелско. Учи в Сунгурларе, а след това военно училище в Силистра. По-късно завършва Софийския университет „Климент Охридски".

Работи като възпитател, журналист, метеоролог на фара на н. Емине.

Името на Петър Манолов нашумя през 1988-та година, когато на 16 януари заедно с Илия Минев той учредява Независимото дружество за защита правата на човека и става негов секретар, припомня БГНЕС.

В началото на 1989-та е арестуван и обявява гладна стачка, отразявана от радио "Свободна Европа" и други чужди медии. През февруари 1989-та по разпореждане на ЦК на БКП в цялата страна се провеждат открити партийни събрания с обсъждане и заклеймяване на поезията на Петър Манолов.

В защита на преследвания поет се изправят имена като Кърт Вонегът, Норман Мейлър, Айзък Азимов, Алън Гинсберг, Уилям Стайрън, Рене Таверние.

В България защитниците му не са много, най- сериозно за него се застъпва Блага Димитрова. На 20 май 1989 г. Петър Манолов и семейството му са екстрадирани от страната и заживяват в Париж.

В емиграция поетът- дисидент участва в колоквиумите „Свободата на Духа“ (юни 1989, Париж) и „Проблемите на малцинствата“ (март 1990, Копенхаген), където (под влияние на есето на Георги Марков „За благодарността“) се ражда идеята за фондация „Болната планета – ВЗОВ“.

Сътрудничи на сп. „Континент“, в. „La Pensée Russe“, Радио Франс Ентернасионал и на парижкия клон на Амнести Интернешънъл. Завръща се у нас през 1991 г, тогава е и избран за главен секретар на Съюза на българските писатели.

В периода 1997-2002 е начело на издателство "Народна култура", откъдето е уволнен по време на управлението на Симеон Сакскобурготски.

През 2014 г. Росен Плевнелиев награди с орден за ”Гражданска заслуга” Петър Манолов

Последните години от живота си Петър Манолов прекара в Пловдив. Той е автор на стихосбирките „Докато стана пясък", „Весене", „Две поеми", „Кръгова отбрана", „Епиметей", „Кобни думи".