Три къщи на улица №5 в квартала са пропукани. Хората от пострадалите постройки са евакуирани. Пострадалите от незаконния добив на въглища казаха пред Нова телевизия, че са принудени да пребивават при приятели, защото на осигуреното им от властите място за временно настаняване няма ток и вода.

"Животът ни е съсипан. Проблемът с изкопаването на галерии съществува от 5 години насам, но институциите не правеха нищо по въпроса", плачат хората.

Районът е обезопасен и има постоянна полицейска охрана. Извикана е спасителна служба към "Въгледобив Бобовдол". След направения оглед е установено, че става дума за 15-метрова галерия, в която има много малко кислород.

"Възнамеряваме да предприемем мерки за трайно решаване на проблема. Години наред незаконните прокопавания в района тормозят гражданите и сме твърдо решени да спрем това. Предвижда се обезщетение за собствениците на трите къщи. Днес се продължава с установяването на щетите, които са по сградите и терена. Когато те си свършат работата, окончателно ще знаем какви са пораженията и какви мерки трябва да се предприемат", заяви кметът на Перник Иван Иванов.

По думите му голям проблем е, че незаконният добив на въглища не е криминализиран.

"Хващаме нарушителите, но преписките ни се връщат от прокуратурата. След като излезнат специалистите с необходимите становища, ще искам помощ от държавата, тъй като справянето с тези нарушители, които добиват незаконно въглища, е много трудно. Собствеността е на "Елит груп", която е концесионер на "Мини открит въгледобив". Поисках писмено вчера да ни разрешат ние да ги разрушим и да ги затрупаме", твърди кметът, цитиран от БНР.

Според него затрупването на дупките е трудоемко и скъпо. Всеки месец общината харчи средно между 3000 и 5 000 лв.

На място пристигна и зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков, който се срещна с областния управител на област Перник Ирена Соколова, кмета и представители на местната полиция.

"Работим за инкриминиране на случаите на незаконен добив на подземни богатства", заяви Станков, цитиран от пресцентъра на Министерството на енергетиката.

По думите му в най-близко бъдеще ще бъдат инициирани промени в Закона за подземните богатства, Наказателния кодекс и други свързани с тях нормативни актове.

Жечо Станков допълни, че се обмислят възможности за проследимост на продаваните въглища, като една тях е да се въведат сертификати или персонални номера на концесионерите, или задължения към складовете, които съхраняват добитите количества природни богатства, да разполагат с видеокамери с денонощен режим.

Според областния управител на област Перник Ирена Соколова нещастният случай е илюстрация на проблем, трупан през годините и затова всички държавни органи трябва да се обединят за ефективното му разрешаване.

"Територията, на която е свлачището и отцепването на този землищен район, е с две изкопни стари дейности. Два рудника минават отдолу още от 1954 г. „Единият е на 14, а другият на 8 метра дълбочина. Това е един терен със стари мини отдолу в недрата си. Сега и незаконният добив създава допълнителни условия за този процес, който тече в момента”, каза Соколова.

Днес се очаква да бъде представен геоложкият доклад за пропадането на земна маса в пернишкия квартал "Рудничар", съобщи зам.-кметът на Перник Владислав Караилиев, цитиран от БТА. Продължава отстраняването на опасен електрически стълб между пострадалите къщи.

Понеже не може да влезе кран, съоръжението се разглобява на части, обясни Караилиев. Спасители от "Въгледобив Бобов дол" проверяват дали има хора в прокопаните шахти.

Изследват минните галерии под Перник

Преподавателят от Минно-геоложкия университет доц. Стефчо Стойнев заяви, че заради опасност от пропадане на къщите и блоковете в Перник се реализира мащабен проект за изследване на минните галерии под града.

Според него обаче няма връзка между вчерашния инцидент с обекта на проучване.

"Става дума за свлачищен процес, а не резултат от миналия въгледобив. Вероятно е свързано с високи нива на подземните води. Да не забравяме, че Перник е един от градовете с изключително много свлачища в района. Там има цели квартали, които особено в миналото бяха под влияние на свлачищните процеси, има десетки укрепени свлачища", коментира по БНР доц. Стойнев.

Той каза още, че финансираното от държавата проучване завършва в края на годината, след това ще се търсят пари за реализиране на укрепващите мероприятия.