Става въпрос за химичен оцет, който може да бъде изключително опасен за здравето, каза директорът на Агенцията по храните Пламен Моллов пред БНР.

По думите му основният проблем с химичния оцет или т. нар. "разредена оцетна киселина" и получения по биологичен път се състои в липсата на бактерицидно действие от страна на химичния разтвор, затова се развалят туршиите на хората.

"Това е много страшно. Оцетната киселина при определена концентрация може и "да реже", "да реже" месо", обясни Моллов.

През последните години на българския пазар се увеличиха продажбите на оцет, приготвен от оцетна киселина, получена чрез химичен синтез, вместо от вино  или етанол.

Това наложи през март да бъдат приети поправки в Закона за виното и спиртните напитки, които дефинираха понятието "оцет" .

Според приетата в закона дефиниция "оцет" е продукт, получен чрез оцетно-кисела ферментация или алкохолна и оцетно-кисела ферментация на вино, плодове (всяка тяхна част и/или сок), плодово вино и етилов алкохол от земеделски произход.
Общото кисело съдържание не трябва да е по-малко от 60 грама на литър. В зависимост от суровините, оцетът може да е винен, плодов, алкохолен, балсамов.

Глобите за лицата, произвеждащи, разпространяващи или предлагащи за консумация фалшив оцет е от 1000 до 5000 лева за физически лица и от 5000 до 10 000 лева за юридически лица и еднолични търговци.