Всяка година бизнесът и синдикатите договарят минималните суми, под които шефът няма право да ни осигурява. Те са различни за различните професии и длъжности. Тази година работодателските организации призоваха членовете си да не подписват споразумения със синдикатите.

На срещите се е явил представител на работодателите само в една икономическа дейност от общо 85, съобщи bTV. В друга една са подписали споразумение извън срещите.

Миналата година се постигнаха договорки в 48 икономически дейности. В останалите праговете бяха увеличени с решение на социалния министър.

Бизнесът категорично настоява праговете да отпаднат. Причините са, че след кризата драстично се разминавали с реалността в някои сектори, увеличавали сивата икономика, ограничавали заетостта и не съществували в нито една европейска държава.

"Това е една от темите, които ще бъде поставена до края на годината в Тристранния съвет”, увери социалният министър Зорница Русинова.

„Какво ще стане, ако официално премахнем тези прагове - тогава всички ще отидат, както беше едно време - от чистачката до управителя бяха осигурени на минимална работна заплата", изтъкна Валери Апостолов, съветник на президента на КТ „Подкрепа".

Засега е ясно, че поне през следващата година прагове ще има. След това съществува вероятност те да бъдат заменени от колективни трудови договори по браншове, в които всичко свързано с доходите на работника се договаря.

Финалната права на преговoрите за минималните осигурителни доходи за догодина е в понеделник, освен ако министерството не удължи срока. Тогава се очаква синдикати и бизнес да заявят окончателно постигнали ли са споразумение в някоя област. Ако няма споразумения, социалният министър ще трябва да вземе решение какво да прави - дали да остави праговете на нивата от тази година, или да ги увеличи.