Това обяви пред парламента шефът на БНБ Иван Искров по време на дебатите за предложените от временната бюджетна комисия решения за казуса КТБ.

Според Искров, единственият инвеститор от консорциума, който БНБ познава и счита за надежден, е Оманският фонд. По думите му предложенията на инвеститорите не отговарят на европейското и българското законодателство.

Новосформираният консорциум от австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд и "Джем корп" предлагат оферта за 2.3 млрд. лева, около половината от нужния капитал за спасяване на банката.

Същевременно консорциумът очаква от българското правителство чрез Българската банка за развитие или друга институция, определена от правителството, да предостави до 2,3 милиарда лева като кешов капитал, се казва в документ на инвеститорите, публикуван от БНБ.

Иван Искров обясни и какво не му е харесало в предложението на инвеститорите:
  • Създава се съвместна фирма между държавата и консорциума, като капиталът ще е 50:50%;
  • Участието на консорцуима в дружеството-инвеститор се предлага да е преди всичко чрез използване на активи, които консоциумът възнамерява да получи от "Бромак", това е досегашният мажоритарен собственик на капитала, докато участието на държавата се иска да бъде под формата на парична вноска, кеш - 2.3 млрд. лв.;
  • Инвеститорите настояват за удължаване на срока, в който вложителите, дори и тези с гарантираните от държавата суми, няма да имат достъп до парите си;
  • Негарантираните вложители трябва да бъдат накарани със съответно законодателно решение да приемат намаление на вземанията си, но на този етап не се уточнява с колко. Това намаление може да е по-малко, ако вложител се съгласи да изчака 3-4 години;
  • "Подстригани" ще бъдат акционерите и облигационерите на банката, като вторите ако искат да вземат всичките вложени средства, ще трябва да почакат определен период от време;
  •  Преструктирирането на банката да бъде обсъждано с досегашните ръководители, а не с регулатора в лицето на БНБ.

Искров потвърди, че при доказване на очаквания отрицателен капитал на Корпоративна търговска банка, БНБ е длъжна да отнеме лиценза ѝ.

Изнесените данни за офертата на Оманския фонд обърнаха позицията на ГЕРБ въпреки негативното отношение на партията към действията на БНБ. Хората на Бойко Борисов смениха позицията си и взеха решения с курс към несъстоятелност на КТБ.

„От тук нататък цялото това решение на бюджетната комисия няма смисъл. Аз мислех, че има шанс да се оздрави банката. До тази сутрин имах надежда, че може да се оздрави банката. Нашите добри намерения може да създадат по-голяма угроза за бъдещето”, коментира Борисов.

Менда Стоянова обясни, че до това решение се е стигнало след обявената в пленарна зала от управителя на БНБ Иван Искров оферта от потенциалния инвеститор. Тя определи офертата като "доста нагло предложение".

"То ясно показва, че намеренията на инвеститорите не са сериозни. Те искат оздравяване на банката, но нямат достатъчно изисквания към себе си за това оздравяване, а имат такива към държавата", заяви Стоянова.

Според Румен Гечев от БСП няма такъв инвеститор, който, за да спаси 5 лева, ще вложи 500 000 лв. От левицата са против оздравяването на КТБ с обществени средства, както и бюджетът на страната да се връзва "едва ли не за всякаква банка, която има някакви временни проблеми или каквито и да е проблеми".

"Против сме удължаването на срока с тези измислени инвеститори", каза още Гечев.

Мнението на одитора КПМГ