Тя е от новосформирания консорциум от австрийския фонд ЕПИК, Оманския фонд и "Джемкорп". Офертата е за над 2.3 млрд. лева - около половината от нужния капитал за спасяване на банката.

Потенциалните инвеститори продължават да настояват за държавна помощ.

Консорциумът очаква от българското правителство чрез Българската банка за развитие или друга институция, определена от правителството, да предостави до 2,3 милиарда лева като кешов капитал, се казва в документ на инвеститорите, публикуван от БНБ.

Едновременно с това консорциумът е готов да предостави необходимите допълнителни средства като активи и пари в брой на банката, за да запълни липсите.
Това ще осигури на банката достатъчен нов капитал за повторното ѝ отваряне.

Оманският фонд отбелязва, че не е получил достъп до доклада на одиторите за КТБ, според който дефицитът на банката възлиза на 4,3 млрд. лева.

Консорциумът иска достъп до доклада, за да започне работа с настоящото и бившето ръководство на банката с цел да се установи дали дефицитът е сходен с настоящите изчисления.

Какво предвижда офертата?

Консорциумът и българското правителство ще създадат компания за придобиване (Bidco), която ще придобие всички нови акции, които бъдат издадени от банката. 50% от Bidco ще бъдат собственост на консорциума, а останалите 50% - на българското правителство. Крайният резултат трябва да бъде придобиването от Bidco на 100% от банката след рекапитализация.

Предложението на инвеститорите предвижда консорциумът да участва в новата компания с активи, прехвърлени от "Бромак" на Цветан Василев, а държавата да участва с пари в брой.

Депозанти

Фондът отбелязва, че собствениците на гарантирани депозити, които искат да изтеглят парите си, ще получат средствата си в пълния им размер, без активирането на схемата за застраховане на вложителите. Вложителите, чиито депозити не са гарантирани от държавата, може да се наложи да приемат намаляване на средствата им в рамките на програмата за помощ на настоящите кредитори и някои вложители в банката, пише в писмото.

Консорциумът ще обмисли дали е възможно да раздели негарантираните влогове в отделни групи въз основа на размера на депозитите, желанието за запазване на депозитите в банката и стратегическото значение за операциите на банката. Това може да бъде комбинирано със схема, при която собствениците на негарантирани влогове ще получат стимул да запазят депозитите си в банката по-дълго време.

Те могат да получат предложение за по-малко орязване, ако запазят депозитите си в банката за по-дълго време. Това може да стане с плаващ механизъм за теглене, при който всеки месец се увеличава процентът на възможната сума за теглене. Всяко реализирано орязване ще гарантира, че българските данъкоплатци няма да поемат цялото бреме на рекапитализацията на банката.

Акционери и кредитори

Подобно на собствениците на негарантирани влогове, акционерите и други кредитори може да се наложи да приемат орязване. Консорциумът отново ще помисли дали е възможно да направи разграничение между акционерите и двустранните кредитори, когато изготвя схемата за възстановяване. Като начало акционерите/кредиторите, които изберат незабавно изплащане, ще понесат най-голямото орязване.

Акционерите/кредиторите, които искат да останат кредитори в банката и да участват във възстановяването ѝ, ще получат по-малко орязване на дължимата им сума въз основа на акциите/кредита и участието им в остатъчната сума при възстановяване. Всички допълнителни суми ще бъдат зачеркнати. Акционерите/кредиторите, които изберат незабавно изплащане, ще получат парите си (по-малко орязване) в български ценни книжа, които могат да бъдат превърнати в пари в брой на пазара.

Все още няма позиция на финансовото ведомство дали може да окаже такава помощ и по какъв начин. Очаква се днес да излязат окончателните финансови отчети на групата около Корпоративна търговска банка.

Днес парламентът разглежда доклада на бюджетната комисия за банката.

По закон, ако отчетите докажат отрицателен капитал, БНБ трябва да отнеме лиценза в рамките на пет дни. Ако до този момент депутатите успеят да променят законодателството, може и да се стигне до спасяване на банката.

Според одиторския доклад, към 30.09.2014 г. общата сума на всички активи на КТБ е в размер на 6 662 млн. лева. Заключението на одиторските фирми е за необходимост от обезценки на активи на банката в общ размер на 4 222 млн. лева.

Подробности от одиторския доклад >>