Внушителната плоча е трябвало да отстъпи пред по-нов паметник наблизо, установи Дир.бг в проучване по читателски сигнал. После са я прибрали под ключ.

Потайната "рокада" вероятно казва нещичко за амбициозната надпревара, в която съвременни политици експлоатират един забележителен епизод от историята на България.

Къде е?

За липсата на паметния знак алармира наблюдателен столичанин, а репортер на  Дир.бг се увери, че той отдавна не е на мястото, където бе поставен и тържествено открит на 10 март 2013-а.

Беше в малката градинка между Народното събрание и Художествената академия и представляваше голям куб от полиран чер мрамор върху постамент, също кубичен, но бял. Общата височина беше долу-горе, колкото човешки ръст.

Надписът бе грижливо редактиран така, че - доколкото е възможно - да не буди конфликти между различни тълкувания на историята*.

Освен това с него за първи път явно, публично сведохме глави пред паметта на избитите евреи от Беломорието и Югославия - пред НЕспасените.

(С надписа, който отдавна вече е недостъпен за граждани и гости на столицата, можете да се запознаете в края на тази публикация.)

Тъй като видна роля през 1943 г. имат български народни представители, този надпис "гледаше" към парламента, към североизточния ъгъл на сградата, отстояща само на 30-ина метра.

По-скромна паметна плоча имаше на съвсем същото място от години. (За любознателните, координатите са приблизително: северна ширина 42º 41.687'; източна дължина 023º 20.019'.) Там депутати и по-рано са почитали датата, на която отбелязваме годишнини от онези събития през 1943-а.

"Двата куба" бяха тържествено открити в присъствието на израелския посланик на 10 март 2013-а - за 70-годишнината.

От българска страна във вълнуващата церемония участваха председателят на Народното събрание Цецка Цачева, кметът на София Йорданка Фандъкова и председателят на организацията на евреите в България "Шалом" д-р Максим Бенвенисти.

Днес, 4 години по-късно, там е останала зацапана квадратна подложка с дължина на страната 102,5 см. Разперените над нея клонки на две кипарисчета подсказват, че паметникът е отнесен преди месеци.

Различни съображения

Разгадката се съгласи да подскаже пресслужбата на столичната община.

"...преместването на съществуващата плоча... е направено по различни съображения, най-важното от които (е) не се допуска дублирането на паметници на едно място." Това пояснява лаконичният отговор, получен с любезното съдействие на зам.-кмета доц. Тодор Чобанов.

А "дублиране" се е получило след като на 8 юли 2016 г. президентът Росен Плевнелиев и гостуващият му израелски колега Реувен Ривлин откриха Паметник на спасението, издигнат на две крачки от "съществуващата плоча". Също такъв паметник има и в Тел Авив, бе съобщено тогава.

Той представлява двуметрова абстрактна скулптура навяваща мисълта за прегръдка. В основата й грабва погледа прекършена звезда на Давид. Статуята е изработена от патинирана месингова ламарина и при почукване кънти.

Вижте снимки >>

Наблизо, в тревата има камък с надпис. Вероятно в текста има съдържателни тънкости, но това, което бие на очи, е че той е съставен небрежно, може би и набързо.

Числата са приблизителни, достойни български духовници са наречени "фигури" (на църквата), а и се мъдри там крайно неуместното за паметен надпис съкращение "и др.".

Може би паметникът е израелски и това е едно от "различните съображения". Защото с решение № 172 от  11.02.2016 г. Столичният общински съвет е наредил "разходите по изработването и монтажа" на паметника "да бъдат за сметка на инициаторите".

Кои обаче са инициаторите? Е, това е защитено от мощта на всесилната у нас учрежденска тайна.

В резултат на преден план остава по-очевидната догадка: паметникът, открит от двама президенти, се е оказал по-як от плочата, открита на традиционно място "само" от председател на българския парламент.

В Народното събрание засега не са заинтересувани да коментират случая, личи от един отговор, пратен до Дир.бг от парламентарния пресцентър.

Залостен зад метална врата

СОС - с цитираното вече решение 172 - "дава съгласие паметната плоча по т. 3 да бъде преместена и съхранявана в ОКИ "Музей за история на София" (каквото и да означава ОКИ).

Това решение е изпълнено миналото лято, научи репортер на Дир.бг. Няма обаче да видите плочата в новия и иначе нелош музей, дори надлежно да сте си платили 8 лева за входен билет и още 15 за правото да фотографирате вътре.

Мраморният куб с надписа се намира - заедно с разни археологически експонати - в двора, към който достъп откъм самия музей (засега) няма.

Дворът е съвместен, общ със сградата на бившата ДАГ, която сега май че е "СО Направление "Архитектура и благоустройство". Той е здраво затворен - зад стоманена врата, през която могат да влизат и излизат камиони, стига някой да ги пусне.

Възможно е и там да се влезе. За целта трябва само да се обадите на директора на музея, който да се обади на шефовете на "СО Направление"-то, които да наредят някой да ви пусне.

На практика това означава секретност, по-плътна дори от онази във Вашингтон, през която Уикилийкс прескача, когато си поиска.

Така е то. Науми ли си някой в България да пази тайна, воден от "различни съображения", това ще е желязно и непоклатимо, и завинаги.

"Българският народ прекланя глава..."

Текстът, гравиран върху едната стена на черния мраморен куб, бе следният:


Ето този поклон сега е скрит и надеждно опазен от "дублиране".

- - -
* Към него също имаше критики, каквито май са неизбежни за тази част от историята на България и света. Винаги някой ще казва кое е още по-точно, особено що се отнася до сътресения, чието възприемане надхвърля силиците на човешкия разум.