За тенденцията алармира главният секретар на просветното министерство Красимир Вълчев на конференция "Реформите в образованието и науката. Реалност и перспективи".

По думите му е нормално разликата във възрастта между учениците и учителите да е едно поколение, а в България тази разлика е две поколения.

Главният секретар на МОН говори на форума и за финансирането в средното образование на целодневната организация на учебния ден.

"През 2009 г. за целодневна организация в училище бяха предоставени 18 милиона лева за 37 000 ученици, а през тази година са отделени повече от 120 милиона лева за над 200 000 ученици. Един час от това целодневно обучение в училище е за спорт", каза Красимир Вълчев.

По думите му целодневната организация на учебния ден трябва да стане по-ефективна и привлекателна за учениците, като за тази цел ще се използват средства от новата оперативна програма "Наука и образование за интелигентен растеж".

Със средства от програмата ще се организират за учениците разнообразни занимания по интереси, сред тях ще са и спортни дейности.

На конференцията министърът на образованието и науката проф. Тодор Танев представи новата четиристепенна система в образованието, включваща предучилищното и училищното образование, интегралните професионални колежи, висшите училища, центровете за върхови постижения и клъстерите.

"Системата на образование у нас съществува почти непроменена от края на 19-и век, когато е формирана, за да отговаря на тогавашните нужди на индустриалното общество", каза Танев.

Той добави, че сега имаме също училищно и висше образование, които гарантират общо ниво на образованост, а отделна е сферата на науката.

"За 100 години единственото, което се е променило, е навлизането на професионалното образование, застъпено в средното училище и отчасти във висшето образование", заяви министър Танев.

Той очерта и недостатъците в сегашния образователен модел с думите, че сега живеем в епоха, в която знанията се развиват много по-бързо.

"Нашите деца утре ще работят професии, които в момента още не са измислени и днес работодателите със сигурност не могат да ни кажат от какви кадри ще имат нужда след пет години", коментира министърът.

По думите му целта на реформата е да свърже триъгълника на знанието - образованието, науката и връзката с бизнеса, с пазара на труда, като това се изисква и от новата оперативна програма.

За да се осъществи цялостна реформа в образованието, ще има промени в четири закона - в Закона за предучилищното и училищното образование, в Закона за висшето образование, в Закона за професионалното образование и обучение и в Закона за насърчаване на научните изследвания.

Вицепремиерът и министър на вътрешните работи Румяна Бъчварова призова да се направят такива промени, че талантливите ученици и млади хора да не търсят реализация извън България, и отбеляза, че важна тема е дигитализацията в образованието и как ще стане нейното осъществяване.

Зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева коментира, че реформата в образованието е свързана с цялостното икономическо развитие на страната.
По думите й не трябва да създаваме само лекари и инженери, но и кадри, свързани със занаятите - механици и дърводелци.

По-малко ученици и точни критерии

В клас да има до 22-ма ученици и да има точни критерии за оценяването на учениците, поискаха учители на дискусиятa. 
Учителят по география от Добрич Станислав Полименов обясни, че точните критерии се изразяват в това, например при даден тест с 15 въпроса да се знае от колко до колко точки учениците ще получават оценки "пет", "шест" и т.н.

По думите му, ако не се направи това, учителите ще си правят сами критерии и ще оценяват учениците, както преценят.

Полименов поиска да има промяна и във формирането на делегираните бюджети на училищата, като предложи училищните бюджети да се разделят на две части, като едната от тях да е за заплати на учителите и те да не зависят от броя на учениците.

Останалата част от средствата да отива към общините и тези пари да се използват за поддръжка на училищата. Според него в написването на учебниците трябва да участват не университетските преподаватели, а учителите.

Зам.-министърът на образованието Ваня Кастрева каза, че има предложения методиката на оценяване и критериите за оценяване да бъдат в самите учебни програми по съответните предмети.

Искането за намаляване на броя на учениците до 22-ма в клас ще се разгледа в стандартите за финансиране и за нормиране на учителския труд, както и за организацията.