- Изненада ли ви резултатът от предсрочните избори, г-н Колев?

- Да. Определено очаквах значително по-малка разлика между ГЕРБ и БСП, от порядъка на един процент. В случая разликата е по-голяма.

От друга страна всички очакваха по-високи стойности за партията на Марешки. Но в последната седмица той беше подложен на засилени атаки, което видимо се е отразило върху резултатите.

- Защо, според вас, ГЕРБ спечели?

- Ние, социолозите, мерим обществени и политически нагласи, а изборите се решават и от доста други неща. Може да има контролиран вот, корпоративен, купен вот. Ще ви кажа пример- при наши анкети. сме виждали дописано отдолу "Ако ГЕРБ загуби, си губя работата". Такова съображение няма нищо общо с обществено-политически нагласи. Има битка за запазване на хляба.

В държавната и общинската администрация работят около 750 - 760 хиляди души. При положение, че те малко или много се почувстват застрашени, че при една смяна на управлението могат да загубят хляба си, можете да се представите за какво става дума. Това е една от причините, поради които ГЕРБ успя да се задържи.

- А БСП защо загуби?

- Според мен защото малко префорсираха, прегряха след президентските избори. Те тръгнаха с един революционен плам, който до голяма степен стресна именно тези хора, за които току-що говорих. Онези, които се боят, че при смяна на властта биха си загубили работата. Те не съумяха да успокоят именно тези хора.

- Новата управляваща коалиция е почти очевидна вече. Но все пак изненади ще има ли?

- Напълно е възможно. Възможно е подръпване на ушите на г-н Борисов отдясно, от т.нар. международни партньори, които недолюбват Патриотите. Те ги виждат като неофашисти, крайни националисти т.н. Тези неща според мен нямат пряка връзка със здравия разум, но са си тяхно виждане.

Така че е възможно г-н Борисов да се опита да играе с правителство на малцинството като прехвърли отговорността за несъстоялото се коалиционно управление върху останалите - върху Патриотите, върху БСП, ДПС и т н.

Но, разбира се, по-вероятно е съставянето на правителство с Патриотите с минимално мнозинство в парламента.

- Ако съдя по този отговор, вие не се съмнявате, че Борисов пак ще бъде премиер.

- Аз първо се съмнявам, че ще има правителство. Това не е толкова сигурно. Г-н Борисов може да хвърли страната в още един цикъл на избори...

- ... Веднага?

- Да веднага. Като не се споразумее с "Обединени патриоти" и прехвърли върху тях отговорността, че няма правителство. И в този смисъл да си изчисти имиджа пред европейските партньори. Това е възможен ход.

- Ако все пак скоро има кабинет, стабилен ли ще е той?

- Не, по никакъв начин начин няма да бъде стабилен. Това ще бъде, както виждаме, кабинет със 122-ма депутати, който във всеки момент би могъл да падне.

Друг е въпросът, че вероятно останалите партии няма да бъдат склонни да торпилират веднага такова управление - с оглед на задачите пред страната, а именно европейското председателство.

Този кабинет, ако се състави, ще има кратък хоризонт, ще е до края на 2018 година, до след европейското председателство на България

- Дори и кратко да е управлението, кои трябва да са неговите приоритети?

- Има един приоритет, който винаги би трябвало да стои напред и за който аз вече 20 години повтарям - образование. Образование, образование! Страна, която не произвежда квалифицирани хора, просто няма никакви шансове.

Другият основен приоритет е борбата против битовата престъпност. Непрекъснато се говори за корупция и за организирана престъпност. Но погледнете какво става в селата, убиват, грабят.

Цели села са превърнати в нещо страшно, защото няма власт, няма сигурност. Хората трябва да се заключват с по три катинара в селата. Безумно е.

- Какви други, по-мащабни проблеми виждате пред страната?

- Като цяло смятам за много важна законността, установяването на правов ред в държавата. То пак е свързано с престъпността, но не само. Свързано е и с икономическата сигурност, с условията за правене на бизнес в страната, с много неща. Става дума за усещането, че има държава, че има власт.

- Има един стар въпрос, който преди и след избори винаги изглежда по-актуален. Възможен ли е у нас национален консенсус, поне по определени теми?

- Възможен е, но за целта просто трябва политическите партии да сменят тоналността. Не да търсят конфронтация навсякъде и във всичко, а да се сблъскват, само там, където има реални основания за това.

- Какво им пречи?

- За консенсус се говори вече 25 години, за това че извън политическото противопоставяне има и общи цели, общи задачи в обществото. Но виждате как всеки дошъл на власт иска да започне всичко от нулата.

Стана дума за образованието. Даниел Вълчев им остави готов закон. "Не-не", казват после, чакай да направим още едно допитване, ще го пренапишем. А после отново ще започне всенародното обсъждане...

Такива неща са просто лишени от смисъл, единственият им смисъл е налагането на собственото его. А това няма нищо общо с консенсуса.